Представете си робот, изграден не от метал и електроника, а от истински паяк. Звучи като сюжет от научнофантастичен филм, но учени от САЩ вече са демонстрирали именно това, създавайки нова изследователска област, наречена „некророботика“ (necrobotics).
Екип инженери от университета Райс в Тексас е успял да превърне телата на мъртви вълчи паяци в своеобразни механични захващачи. Достатъчно било в тялото на паяка да бъде вкарана малка спринцовка, чрез която се контролира движението на краката чрез течност под налягане.
Причината подходът да работи се крие в начина, по който се движат паяците. За разлика от хората и много други животни, те използват хидравлична система, при която кръвното налягане разтваря краката им. След смъртта налягането изчезва и крайниците се свиват навътре. Създаденото от учените устройство възстановява тази функция и позволява на паяка отново да отваря и затваря краката си.
Резултатът е изненадващо ефективен. „Некророботите“ могат да хващат и преместват малки предмети, да изваждат проводници от електронни платки и дори да повдигат други паяци. Според изследователите конструкцията издържа стотици цикли на работа, преди да започнат да се появяват признаци на износване и изсъхване на тъканите.
Макар идеята да предизвиква асоциации с филмите на ужасите, учените виждат в нея практическа стойност. Според тях естествените биологични структури могат да предложат по-евтини и енергийно ефективни решения за създаването на микророботи, които да работят в среди, където традиционните механични системи са трудни за използване.
Не липсват и скептици. Част от експертите отбелязват, че органичните материали се разграждат с времето и трудно могат да осигурят постоянството и надеждността на конвенционалните роботи. Въпреки това те признават, че природата остава неизчерпаем източник на инженерни идеи.
Наред с техническите въпроси изследването повдига и морални дилеми. Докъде трябва да стигат учените в използването на биологични организми като машини? Засега „възкресените“ паяци са любопитен експеримент, но с развитието на биоинженерството подобни въпроси вероятно ще стават все по-актуални.
Едно е сигурно: некророботиката показва, че границата между биологията и роботиката става все по-размита, а бъдещите технологични пробиви може да дойдат от места, които доскоро изглеждаха невъзможни.










