Четирима агенти, задвижвани от модела Gemini 4 Argon на Google DeepMind, са преминали Minecraft докрай и са победили Ender Dragon, финалния бос в играта, без хората да им подсказват стратегии или да се намесват. Това показва научна публикация в arXiv, според която цялата сесия продължава 27 часа и 14 минути. Светът е генериран на случаен принцип, а трудността е зададена на Easy.
Всеки агент управлява отделен играч през библиотеката с отворен код Mineflayer — програмен интерфейс, чрез който код може да контролира героя в играта. Помежду си участниците обменят информация в чата на играта и чрез обща памет. Постепенно те си разпределят задачите, споделят находките си, предупреждават се за опасности и връщат предмети, изгубени след смърт. Агентите сами пишат и отстраняват грешки в програмите, с които взаимодействат със средата.
Пътят не е гладък. По време на експеримента агентите загиват 605 пъти и създават и изпълняват 2783 програми, преди най-после да надвият дракона. Затова и Minecraft е показателен тест. Играчът трябва да управлява ресурси, да се нагажда към променящи се условия, да помни предишни открития и да координира дълга поредица от зависими действия.
Според авторите това е първото напълно автономно преминаване на играта от AI агенти със стандартната библиотека Mineflayer, без написана от човек логика за самата игра и без специално подготвени начални условия. Резултатът се вписва в по-широката посока на развитие, към системи, които планират, генерират код, учат от грешките си и си сътрудничат продължително време, вместо просто да отговарят на отделни въпроси.
Google определя Gemini 4 Argon като водещ модел за разсъждение, предназначен за сложно софтуерно инженерство и самостоятелни многостъпкови задачи. Играта на Minecraft служи като практичен пример как тези способности работят в динамична среда.
Резултатът изисква и известна предпазливост. Експериментът е проведен на лесна трудност, а един успешен опит не доказва, че AI може надеждно да овладее всяка игра или да се справя еднакво добре в реални условия. Въпреки това постижението показва докъде са стигнали автономните агенти и защо способността им да се координират, адаптират и довършват продължителни задачи привлича все по-голям интерес.










