Когато бях малък, още първокласник, носих очила. С големи, наподобяващи лупи стъкла, сигурно пети диоптър. Чудех се къде да ги скрия, когато отивах на училище, чупех ги, уж без да искам, и дори се опитвах да прокарам теорията, че една сутрин най-ненадейно съм прогледнал нормално, само и само за да ги махна.
Това обаче беше вчера. Днес очилата са мода, а утре –
високотехнологична техника, която прави света около нас по-интересен и която всеки ще иска да притежава
Сигурно сте забелязали, че от април насам където и да се появи, съоснователят на интернет гиганта Google Сергей Брин носи чифт очила. На пръв поглед те са най-обикновени – с прозрачни стъкла и евтини рамки. Ако се вгледаме малко по-внимателно в дясното стъкло обаче, ще видим един миниатюрен допълнителен дисплей. Какво точно се вижда на него? Един от малкото хора извън Google, които са имали това удоволствие да разберат (поне доколкото е известно), е телевизионният водещ и бивш кмет на Сан Франциско Гавин Нюсъм.
В едно от предаванията на Current TV Брин прави снимка на Нюсъм с очилата, след което прокарва пръсти по черната част в дясната рамка, за да прелисти изображенията. Когато подава джаджата на водещия, Брин веднага го предупреждава – „не докосвай пада отстрани”, потвърждавайки слуховете, че освен с гласови команди, очилата ще се контролират и с тракпад, характерен за мобилните компютри. Ако се вгледаме по-внимателно в записа от ТВ предаването, ще видим, че с движение настрани Брин прелиства изображенията, а когато мърда пръста си надолу или нагоре, излиза от галерията.
„Изображението бе забележително ясно” – казва Нюсъм пред Wired, очевидно впечатлен от крайния резултат. Все още не е ясно обаче как и кога точно очилата на Google правят снимки, кое управлява затвора, с помощта на очите ли се контролира и т.н.? Нюсъм попита, но Брин не пожела да отговори.
Разбира се, очилата са нещо много повече от дигитална камера.
Те ще предлагат и 14 различни услуги,
включително информация за времето, за конкретното място, в което се намираме, за това какви срещи ни предстоят в конкретния ден и т.н. Някои от тези услуги се задействат от конкретно наше действие или в зависимост от ситуацията. Така например ако погледнем към прозореца, ще научим какъв е шансът днес да вали.
Пред очите ни ще изскача и съобщение, когато някой наш приятел иска да се видим през деня. За да му отговорим, е достатъчно да кажем съобщението в микрофона. То ще му бъде изпратено под формата на текст.
Сред останалите функции откриваме и Google Maps – малки стрелки на дисплея ни показват накъде трябва да вървим, за да стигнем до конкретната ни цел. „Надявам се, че може би ще ги пуснем на пазара през идната година”, заяви г-н Брин.
Google далеч не единствената компания, която работи върху подобен проект (макар и да сме убедени, че тя ще е първата, която ще успее да го комерсиализира точно както Apple направи с таблетите). Ако надникнем в лабораториите на Innovega, ще видим, че в момента
учените работят по очила и контактни лещи,
които да бъдат от полза на военните. Техният проект получи финансирана от Американската агенция за перспективни разработки DARPA буквално седмица, след като Google обяви своите футуристични очила. iOptik, която би трябвало да бъде достъпна през 2014 г., ще представлява система за добавена реалност, която да е от полза на войниците на бойното поле. Контактните лещи разполагат с филтър, който ще позволява на хората да фокусират едновременно върху изображения на близко и далечно разстояние. Това означава, че те ще виждат както обектите на дисплея на очилата, така и в далечината, т.е. зрението им няма да бъде ограничено по никакъв начин. Според Innovega контактните лещи ще предоставят и по-широк ъгъл на видимост, което без съмнение ще е плюс на бойното поле. Те ще се използват при симулации и обучение, при шпионаж или дори за да показват на войниците изображения, заснети от безпилотните апарати.
След време iOptik ще намери приложение и при крайния потребител. Системата може да се използва за пълно потапяне в света на игрите или за гледане на триизмерна телевизия, тъй като може да проектира по две отделни изображения и в двете лещи.
Нека обаче не спираме дотук. Развинтете въображението си още повече. Не може ли да захвърлим изцяло очилата и да използваме единствено и само контактни лещи, които да включват миниатюрни дисплеи, изобразяващи текст или изображение? Да се превърнем в своеобразни терминатори – спомняте си как героят на Арнолд Шварценегер виждаше какви ли не дигитални елементи насложени върху реалния свят? Оказва се, че съвременните технологични постижения позволяват дори това – разработката на своеобразни
контактни лещи на стероиди. Още през 2001 г. Матео Леонарди и Даниел Бертран направиха пробив и представиха на света идеята си за лещи с микро електромеханични сензори (MEMS), следящи очното налягане – важен индикатор за наличието на глаукома. Осем години по-късно те превърнаха проекта си в комерсиален продукт и показаха първите дигитални активни контактни лещи, наречени Triggerfish. Те са изградени от MEMS сензор и микропроцесор, обвити в силикон, които черпят енергия и предават данни през кръгла антена около очната ябълка.
Това далеч не е единственият проект през последното десетилетие. Проф. Бабак Парвиц от Вашингтонския университет добави и пикселен дисплей. Той представи своя проект за първи път през 2008 г. в Института на инженерите по електроника и електротехника (IEEE). По това време неговата система се състоеше от един-единствен светодиод. Междувременно обаче той я подобри значително – с по-качествени и по-малки LED елементи (консумиращи едва 12 микровата), които се захранват с енергия безжично по подобие на Triggerfish. Проф. Парвиц дори добавя различни медицински сензори, някои от които измерват нивото на гликозата по сълзите – индикатор за кръвната захар при диабетиците. Неговата основна цел обаче винаги е била
лещи и дисплей в едно
Дълго време един от основните проблеми пред професора бе как да направи така, че да можем да фокусираме върху изображението. С други думи – необходими са допълнителни миниатюрни лещи, които да изведат на фокус дадената картина пред окото. Той решава да потърси помощта на финландски учени от университета Аалто, и добавя микролещи към LED дисплея. Продуктът е напълно безопасен – той е тестван върху зайци и не вреди на роговицата по какъвто и да е начин.
Сега обаче учените обаче трябва да преодолеят още един основен проблем – да, лещите могат да се захранват безжично, но на много малки разстояния. „Значителни подобрения трябва да бъдат направени, за да създадем напълно функционални, дистанционно захранвани лещи с дисплей с висока резолюция”, се казва в труда на изследователите.
Какво ни очаква в близкото бъдеще
Наскоро компанията Semprius демонстрираха лещи с OLED дисплей с резолюция 32×32 пиксела. Той консумира общо 33 микровата и се захранва от слънчевата светлина благодарение на тънко покритие с микрослънчеви клетки. На теория те биха били достатъчни, но на практика вероятно ще трябва да бъдат допълнени и от други сензори. Все пак не можем да разчитаме на постоянно слънчеви дни. Така например контактните лещи на бъдещето могат да се захранват както с микрослънчеви клетки, така и с елементи, извличащи енергия от човешкото тяло, и с пиезоелектрици (генериращи ток от движенията ни). Стига преди това развитието на безжичния пренос на енергия да не е достигнало нови висини.
В един идеален вариант дигиталните контактни лещи на бъдещето ще предлагат дисплеи с висока резолюция, които ще обогатяват света ни с добавена реалност, проектирайки текст и изображения върху човешкото око. Те ще са от полза при работа, комуникация (имейли, SMS съобщения) и дори удоволствие (гледане на филми). Представете си, че шофирате в непознат град, а пред очите ви изскачат директно съответните упътвания. Някои от лещите ще могат да следят и здравето ни – ще измерват нивото на гликоза, ще следят очното ни налягане и т.н. По отношение на текстови дисплеи, проф. Парвиц вече е на правилния път „Следващата ни цел е да включим предварително зададен текст в контактните лещи”, заяви през ноември миналата година в интервю за Би Би Си. С други думи – вероятно първите перфектни еЛещи ще се появят на пазара след няколко десетилетия. До 10 години обаче е напълно възможно да можем да си купим продукти, изобразяващи текстови съобщения директно пред очите ни. Стига, разбира се, да нямате нищо против да поставите съответната микроелектроника върху роговицата си.