Пренебрегването на задължения и трудното откъсване от устройствата са сред най-честите проблеми, които родителите наблюдават, сочи проучване на Yettel
Времето, което подрастващите прекарват в интернет, има силно емоционално отражение върху тях – 56% от децата на възраст между 7 и 12 г. и 61% от тийнейджърите от 13 до 19 г. казват, че съдържанието онлайн може да повлияе негативно на емоциите им. Преживяванията в дигитална среда могат да предизвикат тревожност и несигурност у учениците, както и съмнение в собствената им стойност като личности. Това показват данни от проучването на Yettel „Дигиталният живот на децата и техните родители“, което компанията реализира за трета поредна година съвместно с агенцията за пазарни изследвания „Арбитраж“.
Изследването следи актуалните навици и поведение в интернет, като в обхвата на темите попадат социалните мрежи и влиянието им върху подрастващите, онлайн тормозът и справянето с него, употребата на изкуствен интелект, както и ролята на родителите в създаването на устойчиви дигитални навици.
Времето онлайн – по колко и как
Тийнейджърите прекарват повече време в мрежата, показва сравнение с миналогодишните данни. Над 4 часа дневно вече са 57% от младежите при 49% година по-рано. При децата най-голям е делът на тези, които прекарват онлайн между два и три часа на ден – 37%.
Социалните медии не са поставени на първо място от децата, когато става дума за това какво правят онлайн – те най-често играят игри (74%) или общуват с връстници и приятели (61%). Тийнейджърите най-често са в интернет, за да общуват с приятели (91%), да слушат музика и да гледат филми или сериали (74%), както и да ползват социални мрежи (61%) и да играят игри (61%).
Социални мрежи, емоции и самооценка – тежестта на дигиталния образ
Повечето деца до 13 години, които ползват социални медии, почти не споделят собствено съдържание – 45% не публикуват нищо, 36% изразяват мнение, а 25% споделят чуждо съдържание.
С напредването на възрастта при подрастващите значението на дигиталния образ става все по-осезаемо и започва да влияе на емоциите и самооценката. Около една трета от тийнейджърите се сравняват с връстници и инфлуенсъри в социалните медии и това ги кара да се съмняват дали са достатъчно добри, а 45% свързват популярността си в интернет със собствената си стойност.
Друг аспект на емоционалното въздействие включва чувство на тревожност – над половината (58%) от тийнейджърите признават, че след като публикуват пост в социалните медии, непрекъснато следят дали той е харесван. Над половината (54 на сто) са и тези, които изпитват тревожност, че изпускат нещо важно, когато не са онлайн – т.нар. FOMO (на англ. език – Fear of missing out).
Същевременно шест от десет родители забелязват поне едно негативно последствие, свързано с времето на детето им онлайн. Те казват, че най-често подрастващите пренебрегват училищни и домашни задължения, трудно се откъсват от устройствата и изпитват постоянна нужда да са онлайн, за да проверяват известия, профили, чатове и игри.
Изкуственият интелект – помощник в домашните и доверен съветник
Над 40% от тийнейджърите използват в ежедневието си инструменти с изкуствен интелект – най-често, за да си помагат при подготовката на домашните. За младежите AI асистентите влизат в ролята и на виртуален приятел – 26% от тези, които използват AI, са споделяли с него лична информация за себе си, чувства или тайни, за които не са казвали на никого другиго.
Сред най-честите причини за това са постоянната достъпност на чатбота и усещането за безопасност при споделяне. Анкетираните посочват, че той не ги съди и дори ги разбира по-добре от хората в реалния им живот.
Онлайн тормоз и справяне с него
Според проучването се увеличава делът на подрастващите, които казват, че са ставали жертви на онлайн тормоз – 17% от децата и 28% от тийнейджърите при съответно 12% и 23% година по-рано. Най-често става дума за обиди и подигравки, като децата съобщават и за изнудване, а тийнейджърите – за разпространяване на фалшива информация по техен адрес.
Двете групи реагират сходно в подобни ситуации – най-много посочват, че блокират профила. В топ 3 отговори на тийнейджърите са още изтриване на съобщението и затваряне на приложението. Все повече са децата, които казват на някого за случилото се – 52% за 2026 г. спрямо 33% миналата година.
Нараства доверието към родителите като източник на съвет и подкрепа, както и към учителите. Близо осем от десет подрастващи искат да научат повече за безопасността си в интернет – основно у дома и в училище. Третото място в отговорите заемат връстниците, с което вече изпреварват онлайн уроците като предпочитан метод.
Данните очертават необходимостта от постоянна подкрепа за децата, родителите и учителите в изграждането на отговорни дигитални навици – фокус на програмата на Yettel „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“ вече 20 години. Чрез нея компанията си поставя за цел всяка година да подпомага поне 50 000 души да подобрят дигиталната си грамотност.
Част от програмата е и актуалната кампания „Месец на онлайн безопасността“, организирана съвместно с Prepodavame.bg и медийната подкрепа на bTV. Тя обръща внимание на теми като онлайн тормоз, използване на изкуствен интелект, дезинформация и дигитално благополучие. Учителите могат да се включат, като използват готовите уроци и проведат тематични занятия с учениците си от 1. до 12. клас – под формата на дебати, викторини и творчески задачи. За най-активните участници са предвидени и награди.
Прочетете още:
Все по-малко потребители пазят старите си телефони като резервни
Едва 48% от родителите на тийнейджъри контролират дигиталния живот на децата си
Петметрова огледална инсталация повдига темата за толерантността
Yettel става първият телеком в България с интеграция на Apple Pay и Google Pay в мобилното си приложение
Доброволци от Yettel облагородиха Златните мостове и Бели брег
За втора поредна година Yettel е партньор на селекцията „30 под 30“ на Forbes България
Yettel стартира програмата „Рамо до рамо“ и организира кариерно събитие за хора с увреждания
Празнична скреч карта в приложението Yettel носи над 3 милиона награди
Yettel стартира 11-ото издание на програмата „Рамо до рамо“
Защо вярваме на фалшиви новини, които звучат „логично“