Учени от Наньянгския технологичен университет в Сингапур, заедно с колеги от Япония, представиха необичаен, но технологично впечатляващ експеримент – миниатюрни водолазни костюми за кибер-хлебарки, които позволяват на насекомите да оцелеят под вода до три часа. Проектът надгражда предишни разработки, при които изследователите успяха да управляват хлебарки дистанционно чрез електроди, имплантирани в техните сетивни органи.
Как работи технологията
Екипът на Хиротака Сато използва мадагаскарски съскащи хлебарки (Gromphadorhina portentosa), в чиито церки са имплантирани електроди за дистанционно управление. След успешни тестове на суша, учените се насочват към следващото предизвикателство – работа в наводнени зони, които често съпътстват природни бедствия.
Хлебарките дишат през пори, наречени спиракули, разположени по корема и гръдния кош. За да ги защитят под вода, учените създават 3D‑принтиран водоустойчив костюм от смола, който покрива коремните спиракули. Малки маркучи отвеждат въздух към гръдните спиракули.
Вместо кислородна бутилка, костюмът използва смес от водороден пероксид и манганов диоксид. При реакцията се отделя кислород, който насекомото може да използва за дишане.
Подводни тестове
С костюма хлебарките успяват да се движат под вода на дълбочина до 50 см, като запазват почти същата скорост на ходене: 87.5 мм/сек на суша и 78.4 мм/сек под вода. Всички пет насекоми, участвали в експеримента, остават здрави и три дни след тестовете.
Следваща стъпка: космически костюми за насекоми
Екипът гледа още по-далеч – към космоса. Учените мечтаят за „космически костюми“ за насекомни разузнавачи, способни да издържат вакуум и екстремни температури. Според тях подобни биороботи могат да подпомогнат бъдещи мисии на Марс и други планети. Следващият прототип вече е в разработка: костюм за хлебарка‑астронавт.










