Европа направи важна крачка към изграждането на собствена независима сателитна комуникационна инфраструктура. Европейската комисия е приключила ключовия етап от планирането на проекта IRIS², който трябва да осигури сигурна и устойчива връзка за държавите от Европейския съюз и да намали зависимостта им от частни системи като Starlink. След преговори, започнали през януари, европейските производители, Европейската космическа агенция и останалите партньори по програмата са постигнали споразумение за архитектурата на системата, производството на спътниците, наземната инфраструктура и бъдещите изстрелвания.
Една от най-съществените промени е увеличаването на броя на планираните спътници. Вместо първоначално предвидените 282 апарата, съзвездието IRIS² вече трябва да включва 348, или с 66 повече. Партньорите са уточнили и целевата цена на проекта, както и размера на инвестициите от частния сектор. Допълнителният капацитет е насочен преди всичко към нуждите на отбраната, сигурността и службите за реакция при бедствия и извънредни ситуации. Според ESA разширението ще увеличи възможностите за защитени правителствени комуникации с около 60% в рамките на ЕС и с 54% в глобален мащаб.
IRIS² често е определяна като европейски конкурент на Starlink, но двете системи всъщност имат различна основна задача. Мрежата на SpaceX вече разполага с над 10 000 спътника и е изградена предимно като мащабна търговска услуга за високоскоростен интернет. Европейската система няма да се опитва да я надмине по брой апарати. При IRIS² акцентът е върху надеждната, защитена и контролирана от Европа комуникация за държавните институции, силите за сигурност и стратегическата инфраструктура. Именно това е и смисълът на определението „суверенна“ мрежа – ЕС иска критичните му комуникации да не зависят изцяло от решенията и инфраструктурата на компании извън европейски контрол.
Системата ще бъде достъпна не само за страните членки на ЕС, но и за Норвегия и Исландия. Очаква се тя да се използва при граничен контрол, хуманитарни операции, природни бедствия и други ситуации, в които традиционната телекомуникационна инфраструктура е повредена или липсва. Подобна сателитна връзка може да бъде особено ценна и при военни или мащабни кибернетични кризи, когато устойчивостта и независимостта на комуникационните канали са от ключово значение.
Първите спътници на IRIS² трябва да бъдат изведени в орбита през 2029 г., като предоставянето на услуги е планирано да започне още същата година. В по-късен етап мрежата трябва да бъде отворена и за бизнеса и обикновените граждани, особено в райони без достатъчно добра наземна свързаност. Така IRIS² няма просто да бъде европейска алтернатива на Starlink, а част от по-широкия стремеж на ЕС да изгради собствена стратегическа инфраструктура в Космоса – такава, която може да остане работоспособна и контролируема дори в момент на сериозна международна криза.










