Да сглобиш камера

На външен вид устройството, наричано Frankencamera, защото подобно на литературното чудовище също е сглобено от най-различни части, е твърде голямо, грозно и лесно чупливо. Но пък това е стандартният изглед на всички прототипи и дори всемогъщият сега iPhone e имал подобен недодялан вид в началото. И подобно на произведението на Стив Джобс, камерата се готви да предизвика истинска технологична революция. Причината е проста – тя е първата в света камера с отворен код, чиито функции и настройки могат да бъдат непрекъснато модифицирано и усъвършенствани от всеки желаещ.

Пазарът на цифрови фотоапарати и камери не страда от липса на предлагане. Поредица от големи играчи, начело с Nikon, Canon, Leika, Olympus и Kodak предлага разнообразие от продукти в ценово и качествено отношение. Някои от тях са истински попадения, както за професионалните фотографи, така и за любителите, които просто искат да запечатат интересна гледка или миг.

Проблемът обаче се крие в това, че

пазарът страда от липса на истински нововъведения. За последните години. Casio и Fujifilm наистна предложиха иновативно приложение на сензорите в продуктите си, но те са по-скоро изключения. Като цяло твърде малко се е променило в технологията от времето на тромавите апарати с един мегапиксел от края на миналия век. Освен това, въпреки голямата гама продукти, те неминуемо са ориентирани към един от двата крайни вида потребители – професионалисти или любители – което не оставя място именно за потребителите от златна среда, които нямат големи претенции, но в същото време не се страхуват да пипнат тук и там по устройството.

Група учени от университета Станфорд, ръководени от професор Марк Ливой обаче са решени да променят това чрез своя проект за

камера със своеобразен „отворен код”,

който ще позволи на потребители и програмисти свободно да изучават устройството и да създават собствени софтуерни приложения и допълнителни функции за него. Така те няма да бъдат ограничени от изискванията на отделните компании, нито ще се налага търпеливо да чакат производителите да пуснат на пазара поредния ъпдейт или по-нов модел.

Задължително условие за създаването на такава камера е нейното устройство и начин на функциониране да бъдат достъпни за всеки. Ето защо професор Ливой използва за нейната направа само конвенционални части, които лесно могат да бъдат набавени. Така чипът на камерата е дело на Texas Instruments и върви под Linux, фотосензорът е от телефона на Nokia N95, лещите са модел на Canon, който може да се намери във всеки магазин, а информацията се показва на стандартен 3-инчов LCD екран. Корпусът пък е дело на самите учени от Станфорд. За момента франкенкамерата може да прави само снимки, при това с добро качество, но нейните създатели се надяват, че скоро ще прибавят към функциите й заснемане на видео клипове и ще подобрят светлинните ефекти.  

Ако технологията се окаже работеща, функционалността на бъдещите камери, разработени на подобен принцип няма да бъде ограничена от софтуера, инсталиран предварително от производителя. Това е така, защото на практика всички функции на франкенкамерата – фокус, светкавица, фотометър и скорост на обработка на образите – се контролират от софтуер, който може да бъде променян и усъвършенстван от програмисти навсякъде по света. Главната задача на проекта е именно създаването на камера, чието управление да е с отворен код, който стимулира бъдещи експерименти, казва Марк Ливой, който е професор по компютърни науки и електронно инженерство в университета.

Плахи опити за модифициране на фабричните настройки на фотоапарата са правени и преди – Canon издаде специален Hacker’s Development Kit, предназначен за това – то франкенкамерата на Станфордския университет ще пренесе нещата на съвсем различно ниво. Това, което имаме предвид ние, е съвсем друго, пояснява Ливой – може да зададете на апарата поредица от алгоритми, които да му указват какво да прави във всеки един миг, да намалите силата на светкавицата, да коригирате автофокуса, след което просто да зачеркнете всичко и да вкарате нови настройки; това са все неща, които комерсиалните камери и фотоапарати просто не ви позволяват!

Неговият помощник Андрю Адамс, който е докторант в Станфорд, смело си представя един свят, в който потребителите свалят от интернет приложения за своите камери и фотоапарати по начина, по който днес собствениците на iPhone инсталират на него стотици програми. Когато камерата бъде пусната официално следващата година, това трябва да стимулира множество програмисти да създадат свои версии и ъпгрейди за нея, подобно на начина, по който се развиват Linux и Mozilla Firefox. Екипът се надява, че софтуерни специалисти, фотографи и дори хакери могат да прибавят нови функции като безжична връзка с интернет или с други устройства, чувствителен на допир екран и много други нововъведения, както софтуерни, така и хардуерни.      

Идеята може да е изглежда наистина революционна като замисъл, но

нейното изпълнение е по-скоро еволюционно

Хората от екипа нямат за цел да изместят големите компании, най-малкото защото някои от тях като Nokia, Kodak и Hewlett-Packard финансират проекта. Вместо това професор Ливой възнамерява да съсредоточи усилията си върху ограничено серийно производство с научни и експериментални цели. Според него камерата може да се продава за малко под 1000 долара, а нейните купувачи трябва да бъдат предимно учени и студенти от други университети, които да продължат експериментите и подобренията.

Несъмнено идеята за камера с отворен код, която може да бъде модифицирана според желанията и възможностите на потребителите и програмистите е интересна. Вероятността подобен уред да се появи скоро във вашия любим магазин е твърде малка, но истинският й успех ще се измери в количеството и качеството на идеите, които бъдат предложени, след като тя стане достъпна на широката публика.