Ouya: мит или реалност

Само след няколко седмици първите Android-базирани конзоли, дело на компанията Ouya, ще бъдат разпратени към десетки софтуерни разработчици, призвани да създадат интересни игри и приложения за отворената платформа. Значи ли това обаче, че сме на прага на нова гейм революция или прехвалената идея трудно ще намери реална почва?

По-скоро второто

Основна причина за това е фактът, че към момента системата просто не е в завършен вид. Доскоро тя не бе нищо друго освен прототип, на който липсваха всички останали важни елементи за създаването на стабилен хардуер: от индустриалния дизайн до дигиталната платформа за разпространение. “Разполагаме с функционален прототип и почти сме наясно с продуктите и материалите, които ще използваме за направата”, гласеше доскоро страницата на Ouya в Kickstarter, където името на конзолата се споменаваше най-често заради бързите темпове, с които набира финансиране.

Създаването на стабилна платформа, обвързана с платен онлайн модел на предлагане на заглавия е сериозно начинание, което изисква поредица от дълги тестове. Поради това с всеки изминал ден първоначалната дата на премиерата на конзолата, насрочена за март 2013 г., изглежда все по-малко вероятна. Дори за доказана компания като Microsoft или Sony това би било доста агресивна времева рамка, да не говорим за току що появила се фирма.

Контролерът също не е във финалната си версия и това, което Ouya показа на публиката са различни прототипи и чисто артистични интерпретации. Може би не е пресилено да се каже, че на този етап все още никой не знае как точно ще изглежда средството за управление и как ще функционира. Когато даден продукт се рекламира толкова заради способността му да използва стандартен контролер с всеки един телевизор подобна липса на детайли е притеснителна. Не е ясно и колко успешен ще бъде контролерът като метод при положение, че повечето Android игри са създадени за тъчскрийн команди. В такъв случай игрите трябва или да бъдат разработени повторно специално за конзолата, или да се направят портове от предните им версии. Освен ако първоначалните продажби на Ouya не бъдат наистина добри, нито една от двете опции няма да изглежда особено привлекателна, най-малкото за студия с по-скромни възможности.

А игрите?

Доста дълго време Ouya беше гейм конзола без игри. Запитани дали е възможно да назоват поне едно заглавие, което ще върви със сигурност на платформата, нейните създатели отклоняваха въпроса с оправданието, че все още водят разговори с различни студия и компании. Към декември 2012 г. вече съществуват потвърдени 19 игри, които би трябвало да бъдат направени специално за Ouya. По обясними причини с изключение на Square Enix и нейната Final Fantasy III, нито една от останалите компании не е известна с нищо. Самата Final Fantasy III пък първоначално се появи през 1990 г., така че трудно можем да говорим за нещо наистина иновативно. Ouya е в преговори и със студиото MadFinger Games, създател на хитовите Android заглавия Dead Trigger и Shadowgun, но засега чехите не са потвърдили ангажимента си към конзолата.

Пазарна ниша или илюзия

“Не мога да разбера защо хората се вълнуват толкова много за Ouya”, казва Александър Брус, създател на РС играта Antichamber. “Ако искате да правите малки и независими конзолни игри, то PlayStation Network и XBОХ Live Arcade ви дават добри възможности за това с утвърден пазар. Ако се вълнувате повече от отворения характер на кода, нищо не ви спира да направите РС игри и дори да я продавате директно от сайта си”.

Робърт Бойд, независим разработчик и създател на ретро ролеви игри за РС и ХВОХ360 също не пести критика към Ouya. “Основният проблем с конзолата е, че тя продава само една мечта – “Конзолата за независимите разработчици”, казва Бойд, който е определено спада към целевата група програмисти за Ouya, но въпреки това не е впечатлен. “Главната й характеристика е, че тя е евтина и че разработчиците могат да правят игри за нея без да плащат скъпи лицензи и да купуват друг софтуер. В същото време обаче вече може да правите всичко това с РС игрите, а броят на персоналните компютри и техните потребители е огромен”.

Идеята за отворена платформа е нещо, което звучи добре, но в действителност няма шансове да се наложи. “Дори в утвърдени места като Steam и XBOX Live Arcade броят на инди игрите, които се продават добре е малък. Apple App Store носи повече пари, но и там крайностите често са само две – или попадаш в топ 10 и ставаш известен, или продуктът ти потъва в забвение. Истината е, че условията за независимите разработчици са трудни навсякъде, а имайте предвид, че всички тези платформи са много по-разпространени и по-популярни от Ouya”, казва Бойд.

Все пак има нещо позитивно

След отворения характер на платформата, другата най-важна характеристика на Ouya би била нейната универсалност. В момента Android пазарът на игри има някои нелоши заглавия, но за да им се насладите, трябва да разполагате с мощни таблети или смартфони. Често новите игри се правят ексклузивно за Tegra 3 чипов или пък Xperia Play, докато собствениците на много други смартфон модели от среден и нисък клас остават разочаровани. От своя страна Ouya ще ползва универсален чип, който позволява nVidia Tegra Sytem-on-Chip и четириядрен ARM Cortex-A9 процесор, които трябва да са в състояние да подкарат всяка една игра.

Поне засега. Защото за разлика от пазара на домашните конзоли, който в продължение на шест години е доминиран само от три платформи, при таблетите и смартфоните нови и по-мощни модели излизат всеки месец. Конзолният бизнес се регулира от собствениците на платформи в лицето на Sony, Microsoft и Nintendo, които имат интерес да поддържат статуквото възможно най-дълго. От друга страна на пазара на мобилни устройства всеки производител се стреми да задмине конкуренцията с по-мощни модели, което автоматично води до вдигане на хардуерните изисквания и невъзможността на фиксираната конфигурация на Ouya да се справи с тях, особено ако не съществуват достатъчно много игри, разработени ексклузивно за конзолата.

Всъщност ако Ouya успее да предложи устойчив бизнес и технологичен модел ще бъде чудесно за всички: нейните създатели ще получат награда за усилията си, стотици нови талантливи разработчици ще открият нов дом, а потребителите ще получат още едно средство за забавление. На този етап обаче предизвикателствата пред системата са повече, отколкото вариантите за успех и ненужният ентусиазъм за нея трябва да се охлади, поне докато не видим първите успешни продажби и един нарастващ каталог със заглавия за Ouya.