Политиката по лобиране за различни корпоративни интереси пред американските законодателни власти е традиционна част от големия бизнес. Обикновено в челото на компаниите, харчещи най-много, за да си осигурят благоразположението на Сената са представители на банковия сектор, тютюневата и лекарствената индустрия. Отскоро обаче още един играч може да се намеси в борбата за влияние във Вашингтон и това е Google.
Данни на авторитетният ежедневник New York Times разкриват, че само за първите три месеца от началото на тази година интернет гигантът е похарчил 5.03 милиона долара за лобиране. Това личи от документи, предоставени от Камарата на представителите, която е длъжна да разкрие сумите, отделени от различните компании за тази цел. Същият документ показва, че увеличението на разходите за лобиране на Google спрямо миналата година е цели 240 процента.
Не е нужно да си финансов наблюдател, за да разбереш, че това представлява израз на агресивната политика на компанията, чиято цел е да се настани сред най-влиятелните имена на Капитолия. Битката срещу Stop Online Piracy Act по-рано тази година бе само върха на айберга и ясно показа, че Google не се страхува да мери сили с най-влиятелните лобита в столицата на Америка.
Само за периода януари-март компанията е похарчила практически толкова пари за лобиране, колкото е бил целият й такъв бюджет за цялата 2011 г., възлизащ на 5.2 милиона долара. Ако продължава с тази скорост, към края на годината Google най-вероятно ще се озове в Топ 10 на компаниите, харчещи най-много за прокарване на собствените си интереси в Сената. Ако сегашните темпове на харчене са някаква индикация – а те би трябвало да са – скоро Google ще изпревари цялата тютюнева индустрия, която заделя за лобиране 17.07 милиона и съвместните лобистки бюджети на банковите гиганти JPMorgan Chаse, Wells Fargo и Citigroup, които възлизат на 18.76 милиона долара.
Същата скорост на купуване на влияние ще придвижи Google непосредствено до върха, където са фармацевтичните колоси Pfizer и Merck, плащащи по 20 милиона долара за да си осигурят положително отношение от политическия елит на Америка. А какво да кажем за останалите технологични компании? Ами… нищо. За трите месеца от началото на 2012 г. Apple е похарчила за лобизъм едва 500 000 долара, а Microsoft – само 1.79 милиона долара. Facebook (650 000 долара) и Amazon (870 000 долара) също са далеч назад в разходите си за лобиране.
Подобно активно харчене за лобистки цели има своето оправдание – в последно време Google се оказва сериозно въвлечен в няколко поредни диспута, изискващи концентриране на влиянието на гиганта. Най-напред Google отделно похарчи почти 4 милиона долара в агресивна кампания срещу противоречивия законопроект SOPA. Наскоро компанията попадна под ударите на закона заради скандал с Google Street View, където се оказа, че коли на компанията събират данни от отворени Wi-Fi мрежи без да имат изрично разрешение за това. Google бе критикувана и заради пробива в браузера Safari, който позволи да се инсталират кукита, следящи сайтовете, които потребителите посещават. За нежеланието си да сътрудничи с властите, разследващи начините, по които компанията събира данни от потребители, Google бе глобена с 25 000 долара.
“В момента във Вашингтон се дискутират някои важни технологични теми и нашето желание е да помогнем на хората да разберат начина, по който работим”, заяви говорителката на Google Саманта Смит. През февруари 2012 г. компанията Сюзън Мoлинари, която е бивш член на Конгреса от Ню Йорк, за да оглави лобистките усилия на Google във Вашингтон. Молинари, която е с 13-годишен стаж в лобистките кампании, замени предишния главен лобист на Google Алан Дейвидсън. Дейвидсън бе в компанията от 2005 г. и промяната очевидно сигнализира за нова и по-агресивна политика на Google. Освен това Молинари е републиканка, а в момента Сената е доминиран от тази партия, така че решението определено е издържано от политическа гледна точка. Заедно със Сюзън Молинари Google си осигури услугите на още 11 външни лобисти, включително и на известните в бранша компании Akin Gump и Gephardt Group.
Всичко това показва, че Google вече не може да си позволи да оперира във вакуума на Силиконовата долина. Голямото влияние и големите пари носят и също толкова големи отговорности и компанията очевидно не готова да плати добре за тяхното разясняване.