Ръката се превръща в портфейл

Голям забраван съм. Не мога да ви опиша колко пъти съм отивал в магазина, избирал съм си прилежно стоките и чак когато идва моя ред на касата, осъзнавам, че съм зарязал портфейла си – наред с всичкия кеш и разплащателните ми карти – вкъщи. В един момент човек свиква с неудобството и съжалителните погледи на продавачите. Но какво ако

можехме да плащаме с един бърз и небрежен жест на ръката към близкия сензор?

Влизаме в местното кафе, поръчваме си двойно капучино с вкус на лешник и вместо да бъркаме по джобовете си, пълни с дъвки, ключодържател, касови бележки и какво ли не, в трескаво търсене на стотинки, просто прокарваме длан под името на продукта. Как е възможно това?

Вдигнете ръката си, погледнете Слънцето и го запречете с нея. Ще видите, че дланта ви е осеяна с множество кръвоносни съдове, разклоняващи се в най-различни посоки като своеобразно растение. Знаете ли, че подредбата им е уникална – така, както и кожата на върха на пръстите или миниатюрните резки в ириса ни.

На практика напълно възможно е ръката ни да замени изцяло стандартните магнитни карти – прокарвате длан по банкомата, въвеждате PIN кода си и избирате сумата, която искате да изтеглите. Толкова е просто.

Преди да се случи това обаче, учените трябва да бъдат преодолени множеството технологични ограничения, пречещи на реализацията на подобна визия. Някои вече го правят. Ако надникнем в лабораторията на Fujitsu в Кавазаки, ще открием един продукт, който без съмнение представлява

първата стъпка в тази насока

На пръв поглед той наподобява кутия, малко по-голяма от юмрук. Ако поставите три от пръстите си върху зелената светеща повърхност, малък сензор ще сканира дланта ви, а друг – ще събере вашите пръстови отпечатъци. Тази система не изисква използването на кредитна карта, тъй като разполага с база данни на всички, които са решили да се възползват от подобна услуга. Да ви открои сред милионите потребители в нея. При това сравнително бързо. За секунда-две.

Fujitsu вече са постигнали сериозен напредък в това отношение. Софтуерът на устройството може да разпознае правилния човек сред общо 5 млн. души за 1.34 секунди. Следващата стъпка на компанията е да увеличи тази бройка до 10 млн. и същевременно – да запази същата ефективност. Това обаче все не е достатъчно. За справка – само в Токио живеят над 32 млн. души.

Технологията обаче далеч не е единственото предизвикателство. И банките, и клиентите трябва да са сигурни, че ако поверят парите си на една футуристична система, използваща единствено биометрични данни, абсолютно всичко ще е наред. А това е може би най-трудното. Въпреки всичко – камъкът бе хвърлен през септември. Банката Ogaki Kyoritsu въведе банкомати, използващи технологията на Fujitsu. Всеки, който реши да се възползва от нея, ще може да тегли пари с три основни неща: рождена дата, длан и ПИН код. Нищо повече. Разбира се, всяко удобство си има и своята цена – в случая, малко лична информация. Все пак отсъствието на физическа карта означава, че данните за клиента се съхраняват в централна база данни.

Авторите на системата обаче са убедени, че рано или късно системи от този тип ще станат повсеместни. Особено в Япония. Сред тройното нещастие през 2011 г. – земетресение, цунами и проблемите с ядрения реактор – над 300 000 души бяха принудени да напуснат домовете си. „Много от тях изгубиха кредитните си карти, не разполагаха с никакви документи за самоличност – разказва Такаши Шинзаки от Fujitsu. – Ако съществуваше услуга, която не изисква никакви физически документи за идентификация, а използва само биометрични данни, банките можеха да продължат да предоставят достъп до акаунтите на своите потребители.”

На фона на все по-зачестяващите банково измами

пък (според компанията за сигурност McAfee годишно се губят над 1 млрд. долара по този начин) над 80 000 банкомати в Япония, снабдени с не чак толкова футуристични системи като споменатата по-горе. Част от тях са отново дело на Fujitsu. Други са разработени от Hitachi, но и двете използват както кредитни карти, така и биометрични данни за идентификация. Клиентите не трябва да променят радикално своите навици.

Да вземем за пример технологията на Hitachi. Щом вкарат картата в устройството, екранът му ги подканва да поставят пръста си в малък пластмасов прорез. Светлина от близкия инфрачервен спектър осветява ръката ви и отчита разположението на кръвоносните съдове на дланта ви. След една секунда банкоматът ви разпознава. Въвеждате ПИН кода си и избирате сумата, която искате да изтеглите. Банката на Киото използва подобни биометрични системи още от 2005 г. насам. До момента една трета от нейните над 3 млн. клиенти са се възползвали от нея.

След успеха на подобни системи в Япония, и други банки по света започнаха да проявяват интерес. Банки в Турция, Бразилия и Полша също използват технологиите на Fujitsu и Hitachi. Вероятно въпрос на време е и други държави да прибягнат до нея. Защо не дори и България?

Проблемите със сигурността обаче продължават да са водещи

Да вземем за пример футуристичната система на Fujitsu, която захвърля в кошчето кредитните ни карти. Какво ще стане, ако хакер проникне в базата от данни на банката, съхраняващи биометричната ни информация, и ги открадне? Как да се предпазим от подобно нещо? Засега категоричен отговор на този въпрос няма. Вероятно ще трябва да почакаме и да видим как точно ще се справи банката Ogaki Kyoritsu и дали ще има подобни проблеми.

Междувременно пък проблемите със сигурността в останалите банкомати, използващи комбинация от кредитна карта и биометрични данни, са решени много лесно. Информацията за кръвоносните съдове на вашата длан се съхранява на картата, а не в банката. Дори и най-умелите хакери няма да могат да се доберат до нея, ако откраднат картата ви. Поне така твърдят учените от Fujitsu и Hitachi. Засега големи пробиви в сигурността не са отчетени, така че това е може би най-сигурният начин за съхранение на вашите пари.

А какво остава за забраванковци като мен? Мога само да се надявам, че един ден ще мога да тегля пари само и единствено с дланта си и ще съм 100 процента сигурен, че данните ми се съхраняват на абсолютно неприкосновено място.