САЩ подготвят първата мисия с революционни спътници във формата на летящи чинии, създадени за работа в ултра-ниска околоземна орбита (VLEO) – зона, в която традиционните сателити оцеляват едва дни или седмици. Проектът е съвместна инициатива на NASA и US Space Force, а изстрелването е поверено на Rocket Lab.
Мисията STP‑S30, оценена на 14.4 млн. долара, ще изведе в космоса четири експериментални спътника тип Disksat – компактни, плоски дискове с минимално челно съпротивление. Те ще бъдат изстреляни с ракета Electron, като стартът е планиран за 18 декември 2025 г.
Спътниците ще бъдат разположени първоначално на около 550 км височина, след което самостоятелно ще се спуснат към VLEO – под 300 км – използвайки собствена електрическа тяга.
Работата в ултра-ниска орбита е изключително трудна заради силното атмосферно триене, което бързо „сваля“ всеки апарат. Но ако бъде овладяна, тя предлага огромни предимства, сред които по-детайлни изображения на Земята благодарение на по-малката дистанция, по-бързи и по-качествени комуникации, по-ниска латентност за военни и научни приложения, както и по-малко космически отпадъци, тъй като апаратите естествено изгарят в атмосферата
Disksat‑ите са проектирани именно за това – да докажат, че малки, маневрени спътници могат да поддържат стабилна орбита там, където досега технологиите се проваляха.
Всеки от спътниците използва електрическа пропулсия, която позволява: активно компенсиране на атмосферното съпротивление, прецизно маневриране и удължен живот в орбита, въпреки ниската височина.
Това е ключов компонент за бъдещи мисии, които ще изискват по-голяма автономност, по-ниски разходи и по-висока ефективност.
Макар мисията да е научно-технологична, тя има и ясно изразено стратегическо значение. VLEO е зона, която предлага: по-трудно засичане от земята, по-висока резолюция на наблюдение и по-бърза реакция при военни операции. Затова интересът на US Space Force е напълно логичен – Disksat може да се превърне в нов стандарт за малки, евтини и трудно засичаеми спътници.










