Пет причини, поради които вестниците имат бъдеще

Мислите си, че вестниците са заплашени от изчезване? Помислете пак. Наистина, през последните години печатните медии и в частност пресата са изправени пред сериозни проблеми и предизвикателства. Това обаче не означава задължително, че този медиен сегмент ще изчезне, както предполагат мнозина основно в технологичния бранш.

 

Проблемите

 

Най-силният удар по печатните медии през последните едно – две десетилетия безспорно беше осъществен от интернет новинарските портали. Огромен брой потребители вече предпочитат да се информират за събитията на момента от някоя уеб медия, вместо да чакат следващия ден, когато информацията ще бъде достъпна в новия брой на вестника. Всичко това отне голяма част от читателите на вестниците, особено тези, които са по-млади и като цяло – отворени към новите технологии. В добавка през последните години се развиха огромен брой нови медийни канали – от имейл бюлетини, през мобилни приложения или дори приложения за умни телевизори, които повлияха допълнително за намаляване на аудиторията на вестниците.

 

Рекламните приходи като цяло бързо се ориентираха в обстановката и поне в световен мащаб последваха читателите в новите информационни платформи. У нас тази тенденция също се наблюдава, макар и по-бавно. В дигиталното пространство обаче рекламодателите в голяма степен не се довериха отново на сайтовете на традиционните медийни играчи, а се насочиха към нови платформи и инструменти за рекламно присъствие. Днес за всички вече е видно, че двата онлайн мастодонта Google и Facebook държат огромен дял от приходите в онлайн реклама, чрез своите платформи за плащане на клик.

 

Като добавим към тези тенденции и редица предимства на дигиталните медийни платформи, които не могат да бъдат предложени от вестниците, както и цялостния спад в авторитета на традиционните медии, не е чудно, че мнозина не предричат розово бъдеще за печатните медии. Дали обаче негативните прогнози ще се оправдаят? Ето няколко важни причини все още да не отказваме от вестниците и да запазим доверието си в техния потенциал.

 

  1. Вестниците са преживели на два пъти появата на нови медии

 

Ако си мислите, че интернет революцията е първото подобно предизвикателство пред печатните медии, определено се лъжете. Тя може и да е най-всеобхватната, но със сигурност вестниците са преживели най-малко още две подобни по мащаб промени. Става въпрос, разбира се, за навлизането на радиото и след това – на телевизионните програми.

 

И двата електронни медийни канала са имали потенциала да застрашат печатния медиен сегмент. Те са много по-интерактивни, по-удобни за консумиране на информационно съдържание, гарантират по-бърза доставка на новини и освен това предоставят редица нови възможности за развлечение и комуникация, в сравнение с пасивния печатен формат.

 

Въпреки това нито радиото, нито телевизията са успели да премахнат или дори да застрашат сериозно вестникарската индустрия през годините. Вестниците са запазили своя авторитет и позиции сред потребителите на информационно съдържание и това е сериозна причина да вярваме, че ще се справят и този път.

 

  1. Вестниците могат и да печелят от интернет

 

Въпреки че мнозина определят пресата като големия губещ от навлизането на новите онлайн медийни платформи, всъщност тя може и да спечели много от тях. Не само, че много от вестниците вече разполагат със силни информационни сайтове, но те печелят и от присъствието си в канали като Facebook и други социални мрежи, както и в дигитални платформи като vestnicibg.com. Това позволява на печатните издания да увеличават своята популярност, а често – и да откриват нови канали за дистрибуция.

 

  1. Мнозина все още предпочитат да четат на хартия

 

Да – онлайн информационните платформи са много по-удобни и ни позволяват да се информираме когато пожелаем за каквото пожелаем и от където пожелаем, стига да имаме онлайн свързаност. Това обаче не означава, че все още няма читатели, които да предпочитат традиционните хартиени носители.

 

По-възрастните хора например, както и тези, живеещи в региони с по-лоша интернет свързаност, със сигурност предпочитат да се информират от своите любими вестникарски издания. Още повече, че силата на навика е изключително важен фактор, който не бива да се подценява в никакъв случай.

 

Едно от важните предимства на вестниците е и целостта на продукта. Да – в интернет действително можем да открием всичко, но знаем ли къде да го търсим, на кой информационен източник да се доверим? А и колко време ще изгубим в браузване на десетки сайтове и преглеждане на огромно количество информация? Да – вестникът може и да не е интерактивен, но той е подреден, цялостен продукт, в който един редакционен екип си е направил труда да събере за нас най-важната информация в дадена област. Също така той е нещо, което можем да сложим на бюрото си и след това просто да посегнем към него и да го разлистим.

 

  1. Затварянето на някои вестници отваря пространство за други

 

Действително, през последните години редица вестници и списания спряха да излизат или се превърнаха в онлайн медийни продукти. Това обаче не означава непременно, че целият бранш ще изчезне. Според някои анализатори, увеличеният натиск от страна на онлайн медиите по-скоро допринесе за прочистване на бранша и премахването на някои проекти, които нямат ясен бизнес модел или добър журналистически екип.

 

Това обаче отваря свободно пространство за други играчи, които биха могли дори да спечелят от тази на пръв поглед негативна за бранша промяна и да разширят своето влияние и читателска маса. Особено ако предлагат реална добавена стойност на своите потребители. Ако например вестниците от даден вертикален сегмент спрат да излизат, това изненадващо може да отвори ниша за нов участник в него, който да се възползва от липсата на конкуренти. А и появата на носталгия по вестниците или списанията сред читателите също е възможна.

 

  1. Традиционните браншове не винаги изчезват под влияние на интернет

 

Да, днес действително е модерно да се говори за т.нар. „disruptive” (разрушителни) нови технологични сегменти, които разтърсват из основи и често дори водят до унищожение цели традиционни икономически сегменти. Такива са например платформите за споделени пътувания и Uber по отношение на таксиметровите услуги или сайтове като Airbnb за споделяне на жилища – по отношение на хотелския бранш. На практика почти всеки сектор е застрашен от новите технологии. Нови финтех фирми заплашват банките, електронните магазини застрашават физическите, а образователните платформи заплашват дори традиционните училища. Вестниците не правят изключение, срещайки конкуренцията на онлайн медийните канали.

 

Не винаги обаче е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед. Типичен пример са пощенските услуги, на които мнозина предричаха крах, когато навлезе електронната поща и обезсмисли в голяма степен изпращането на хартиени писма. Нищо такова обаче не се случи. Точно обратното – пощите се възползваха по прекрасен начин от новите технологии и по-специално – от платформите за електронна търговия. Днес както пощите, така и куриерските оператори имат непрекъснато увеличаващи се обороти, благодарение на ръста в поръчките от онлайн магазини от България или от големи международни сайтове.

 

Добър пример са и традиционните физически магазини, които не само не изчезнаха под въздействието на онлайн търговията, а и спечелиха от това. Много от тях сами стартираха онлайн магазини, чрез които спечелиха стотици нови клиенти, но запазиха важната си функция като физически обекти, в които потребителите идват да изпробват продуктите и да ги закупят на място.

 

Тези позитивни примери показват, че и вестниците имат добри шансове да се възползват от навлизането на новите технологии и да запазят своите позиции, противно на очакванията на мнозина, че те ще изчезнат изцяло.