Кои са наградените български иноватори, изобретатели и селекционери за 2025 година

Националните награди от конкурсите „Изобретател на годината – 2025“ и „Млад селекционер на годината – 2025“, организирани от Съюза на изобретателите в България (СИБ) бяха връчени на тържествена церемония в Националния дом на техниката в София. Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) отличи с приз „Иноватор на годината 2025“.

Събитието събра на едно място изобретатели, селекционери, учени, изследователи, млади таланти и представители на научните институти – хора, чиято мисия и дейност доказват, че българската научна мисъл е жива, смела и насочена към бъдещето.

„Благодарение на вас – търсещи, вдъхновени и смели хора – човечеството осъществява своите крилати желания и блянове“, се казваше в посланието на организаторите.

Иноватор на годината 2025

Журитата разгледаха над 120 български изобретения и селекции на нови сортове растения. Допуснати за участие бяха 9 млади селекционери и 15 изобретатели.

Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) връчи приз „Иноватор на годината 2025“ на доц. Наталия Петровска от Института по царевица в Кнежа – водещ специалист по селекция, растителна защита, член на СИБ.

Млад селекционер на годината – 2025

В конкурса за „Млад селекционер на годината – 2025“ комисия с председател проф. доктор на селскостопанските науки Славка Лукипудис – зам.Председател на Съюза на изобретателите в България, ресорен отговорник за научните селекционни институти отличи трима млади учени, които със своя труд и постоянство градят бъдещето на българското растениевъдство.

Публиката посрещна с бурни аплодисменти всяка от наградените номинации.

Победителка „Млад селекционер на годината – 2025“ е д-р Валя Бачийска. Ас. д-р В. Бачийска от Института по царевицата в Кнежа – работи по създаването на хибриди с подобрено качество на зърното и устойчивост на климатични стресове.

Участва в разработването и изпълнението на Научно-изследователски проекти, към ССА на конкурсен принцип като ръководител и член на научен колектив на разработки “Селекция и семепроизводство на високопродуктивни и стрес толерантни хибриди царевица, в условията на климатични промени – залог за устойчиво земеделие” и “Създаване на нова генетична плазма за създаване на царевични хибриди с подобрено качество на зърното, подходящи за технологична преработка”. Има публикация в референтни издания с IF. Резултати от нейни публикации са цитирани в международни научни източници.

Приз за номинация Млад селекционер на годината – 2025: Гл. ас. д-р Мария Петрова от Добруджанския земеделски институт – автор и съавтор на хибрида „Красела“, единствения български слънчоглед, устойчив на синя китка, раса Н.

Занимава се с провеждане на фитопатологични изследвания и мониторинг на селекционни материали при слънчоглед в България, както и с разработване и прилагане на иновативни методи за диагностика и контрол на фитопатогенни болести по слънчогледа.

Приз за номинация Млад селекционер на годината – 2025: Ас. Деница Тонева от Института по лозарство и винарство – Плевен – млад учен, който съчетава любовта към лозата с активна научна работа и участия в международни форуми.

Ас.Тонева заема длъжностите агроном по овощарство (гр. Карнобат), лозарство (гр. Харманли), помощник технолог – винопроизводство (до 2024 г) в с. Могичево.

Изобретател на годината – 2025

В конкурса „Изобретател на годината – 2025“ журито с председател доц. инж. Димитър Колев от Института по инженерна химия – към Българската академия на науките (БАН), член на УС на Съюза на изобретателите в България отличи личности и колективи, чиято работа доказва, че българското изобретателство има своята запазена територия на световната сцена. Номинираните изобретатели за 2025 година бяха:

Награда „Изобретател на годината – 2025“ получи доц. д-р Красимир Коев.

Доц. д-р К. Коев представи тази година прототип на иновативен апарат за ултравиолетово лъчение за Corneal cross-linking приложим при очни заболявания, Предназначен е за лечение на кератоконус, язва на роговицата, инфекциозен кератит, стафиломи и др. Продължителността на терапевтичната експозиция е само 1 минута.

Доц. д-р К. Коев е водещ български лекар – офталмолог и учен с богат международен научен и иновативен опит. Работи в Института по Електроника на БАН в София като доцент, където в последните години участва в създаването на 11 изобретения, защитени с 5 патента и 6 полезни модела. Има опит от клиниките по очни болести в УМБАЛ Александровска, УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ, Медицински Университет – София, Военната Академия Г.С. Раковски София и в Русенския Университет ”Ангел Кънчев”.

Автор е на 250 научни публикации, 5 монографии и един учебник по очни болести. През 2018 година излиза от печат монографията му «Здравеопазване и национална сигурност», която е първа в областта на здравната сигурност в България.

Приз за номинация „Изобретател на годината – 2025“: Колектив проф. Гаро Мардиросян, проф. Георги Желев, доц. Светослав Забунов и проф. Симеон Панев от Института за космически изследвания и технологии към БАН. Учените представиха три впечатляващи иновации – мобилна радиостанция със соларен панел, мултикоптер с георадар и система за откриване на мини чрез честотно изместване.

Проф. Гаро Мардиросян е почетен изобретател, вписан в Златната книга на българските изобретатели и откриватели. Автор и съавтор на 82 изобретения и 136 научни публикации. Изобретател на годината – 2023. Проф. Георги Желев е инженер-геолог. Автор на 26 изобретения и 128 научни публикации с 280 цитирания.

Проф. Симеон Панев: Професор е машинен инженер с 4 изобретения и 115 научни публикации. Доц. Светослав Забунов е софтуерен инженер, с 53 изобретения и 102 научни публикации. Изобретател на годината – 2024.

Мултидисциплинарният колектив от БАН изследва и разработва нови технологични решения в областите:

– Безпилотни летателни апарати – нови конструктивни решения повишаващи ефективността и разширяващи възможностите за приложение в различни сфери;

– Средства за персонална защита от вредни лъчения, показващи освен интензивността, също и посоката на източника на излъчване

– Системи за защита на критични инфраструктури – язовирни стени и атомна електроцентрала.

Приз за номинация „Изобретател на годината – 2025“: Инж. Снежан Иванчев е изобретател с международен опит в мултинационални корпорации и патенти в 12 държави. Изобретенията на инж. Иванчев са свързани с бързите електрически влакове “ЕВРО-9000”, модерни пътища, паркинги и други. Участва в конкурса с проект за иновативен метод за саниране на многоетажни сгради.

И тази година наградите символизираха вярата, че иновациите са движещата сила на обществото – от лабораториите и институтите до реалните решения за хората и околната среда.

Съюзът на изобретателите отбеляза на събитието 50-годишнината от създаването на първата в България Научно-практическа база по фитотерапия към Министерството на народното здраве, която поставя началото на иновационно медицинско направление. В НПБ по фитотерапия се провеждат обширни изследвания на билките и техния механизъм на действие. Към нея е изграден методичен съвет от 10 члена, в състава на който влизат всички изтъкнати учени и специалисти по проблеми, свързани с фитотерапията и лекарствените растения. Към Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) е създадена координационна програма „Биологично активни вещества от растителен произход“, която се разработва от 23 звена.

Изобретателят и основател на НПБ по фитотерапия проф. д-р Димитър Памуков разработва и изследва 9 фитофармацевтични комплекса за лечението на социалнозначими и труднолечими болести като епилептични заболявания при деца и възрастни („Епи Пам“), яйчникови разстройства с миоматозни разраствания („Дисоварио Пам“), астматични бронхити при деца и възрастни („Бронхо Пам“), жлъчнокаменна болест и жлъчни дискинезии („Холо Пам“), язена болест („Гастро Пам“), атрофични гастрити с или без язва, билипанкреатити и разстройство на чернодробната функция „Гастро Пам А“ и други. Създадени са и технологии за 4 ванни препарата: „Дерма Пам“, „Артро Пам“, „Седа Пам“ и „Седа Пам I“.

След изследвания в НИХФИ и клинични изпитвания в независими клиники в 3 държави изобретенията са внедрени от ДСО „Фармахим“ на десетки пазари посредством външнотърговските представителства на организацията през епохата. Отличени са с над 30 национални и международни награди за иновативен принос към медицината, сред които Вимпела на Министерството на здравеопазването на Китай.

Понастоящем, през 2025 година сериите за Anti-Aging – Ендокрино Пам за мъже и жени на Научно-практическа база по фитотерапия, постигащи хормонално подмладяване на биологичната възраст на пациентите са отличени с 3 златни приза за иновативен принос към медицината в категория „Медицина и биотехнологии“ на International Warsaw Inventions Show (IWIS) – Варшава: от World Invention Intellectual Property Association (WIIPA), IWIS – Полша и ARCA – Хърватия. Настоящ ръководител е доц. д-р Роксандра Памукова-Майкълсън от УС на Съюза на изобретателите в България и УС на Федерацията на научно-техническите съюзи, която също бе отличена в Полша с приза Мария Кюри.

Младият певец–композитор Николай Захариев от ФНТС поздрави участниците с музикалните си творби.

Председателят на Съюза на изобретателите д-р инж. М. Христов подчерта, че успехът на всеки изобретател и селекционер е успех за България.