В цяла Европа се наблюдава значима промяна в начина, по който организациите управляват своята дигитална инфраструктура. Първоначалният ентусиазъм около публичните облаци – идеята, че всичко трябва да бъде изнесено в глобални инфраструктури – постепенно отстъпва място на по-балансиран подход, воден от нуждите на дигиталния суверенитет. Все повече държавни институции, предприятия и обществени организации преосмислят къде живеят техните данни, кой контролира инфраструктурата и как се гарантират дългосрочните софтуерни права.
Тези тенденции стоят в основата на европейското движение за облачен суверенитет, описано в рамката на Европейската комисия. Натискът за оптимизация на разходите, регулаторните изисквания, юрисдикционните рискове и геополитическата среда тласкат организациите да си възвърнат контрол върху данните, инфраструктурата и стратегическата автономия. В резултат на това интересът към локални среди, частни облаци и европейски суверенни доставчици се засилва. Този процес се описва все по-често като cloud repatriation (връщане на данни и услуги от публични облаци към локална или частна инфраструктура).
Според анализатори това не е отказ от облака, а корекция: организациите търсят облачните предимства, но без зависимост от чужди юрисдикции и абонаментни модели, които могат да се променят по всяко време. Предизвикателството е ясно – как да се изгради или разшири инфраструктура, която е едновременно финансово устойчива и съвместима с изискванията за цифров суверенитет.
Един често подценяван елемент в тази трансформация е софтуерното лицензиране. Вечните Microsoft volume лицензи, включително тези, придобити чрез вторичния пазар, осигуряват дългосрочни права на използване, които не зависят от един доставчик и не са обвързани с абонаментни подновявания. Те остават валидни независимо от промени в бюджетите или договорните условия. Това позволява на институциите да използват операционни системи, приложения за продуктивност и сървърни платформи върху собствен хардуер, в локални центрове за данни или в суверенни облаци в ЕС – изцяло в рамките на европейската юрисдикция.
Така постепенно се формира т.нар. „стек за суверенитет“ – европейски хардуер, европейски хостинг, европейска локация на данните и софтуерни права, които остават под контрола на организацията. Вечните лицензи от вторичния пазар правят този модел икономически достъпен. Те са значително по-изгодни, което дава възможност на публични институции, болници, университети и комунални предприятия да поддържат големи инфраструктури без огромни разходи за абонаменти. Допълнително предимство е аспектът на кръговата икономика – софтуерните лицензи могат да се използват многократно, без да губят стойност.
Докато организациите преместват работни натоварвания от хипермащабните облаци към собствена или регионална инфраструктура, именно лицензите се превръщат в основен фактор. SaaS и PAYG моделите обединяват софтуера и хостинга, което означава, че при отказ от платформата организацията губи и двете. Вечните лицензи – включително тези от вторичния пазар – прекъсват тази зависимост. При този процес организациите запазват своите дългосрочни софтуерни права, без да купуват всичко отначало.
Моделът Bring-Your-Own-License (BYOL) допълнително увеличава гъвкавостта. Когато условията на доставчика позволяват, BYOL дава възможност вечните лицензи да бъдат използвани в различни инфраструктури във времето – локални, частни или суверенни облаци – без ново влизане в заключена екосистема. Това е особено важно в Централна и Източна Европа, където институциите работят с ограничени бюджети, но са подложени на строги правила за обществени поръчки и местонахождение на данните. Тук организациите често се обръщат към лицензни експерти като Forscope, които оценяват BYOL възможностите, тълкуват условията на доставчиците и гарантират съответствие с европейските регулации.
В този контекст вечните лицензи от вторичния пазар се превръщат в повече от инструмент за спестяване. Те са инструмент за дигитален суверенитет – средство, което превръща инфраструктурната стратегия от модел на зависимост в модел на свобода на избор, подпомагащ европейската автономия, устойчивостта и дългосрочното планиране.
„Софтуерното лицензиране вече не е оперативно решение. То се превърна в стратегически фактор, който директно влияе върху суверенитета, устойчивостта и контрола на разходите. Вечните лицензи, особено когато са достъпни на вторичния пазар, дават на организациите свободата да решават къде да живеят техните данни, как да развиват инфраструктурата си и как да планират следващото десетилетие. Не става дума за отказ от облака, а за възможност Европа да изгради облака, който наистина иска“, коментира Якуб Шулак, главен изпълнителен директор на Forscope.
Европа постепенно оформя облачна стратегия, основана на суверенитет, а не на зависимост от абонаменти. Вечните лицензи се завръщат като ключов компонент, осигуряващ стабилност и свободата да се използва инфраструктура, контролирана от ЕС.
Докато институциите преразглеждат своите архитектури, партньори като Forscope им помагат да адаптират лицензионната стратегия към целите за суверенитет, позволявайки модернизация без зависимост от доставчици. Така се изгражда по-устойчиво, предвидимо и наистина европейско дигитално бъдеще.
Прочетете още:
Невидимите разходи зад неправилния избор на Microsoft лиценз
Силата на виртуализацията – как бизнесът може да я използва най-изгодно
Кого ще засегне новата европейска директива за киберсигурност NIS2
Как да се възползвате от съществуващите си лицензи в облака?
Времето на Windows 10 изтича – какво следва за бизнеса?
Как да избегнем капаните при покупка на софтуер
Локално съхранение, облак или хибридни ИТ
Софтуерната уязвимост на Европа: ще плати ли бизнесът цената на търговските войни?
Стратегическа модернизация на Microsoft софтуер
Progress Software събира ИТ общността на събитие за AI бъдещето на ролята на софтуерните инженери
