Роботите на TUM започват битка с морските отпадъци

Замърсяването на морските води с отпадъци като гуми, велосипеди и рибарски мрежи се превръща в глобален екологичен проблем. Но новаторска технология, разработена от екип на Техническия университет в Мюнхен (TUM), обещава да промени правилата. В рамките на европейския проект SEACLEAR 2.0, учените представиха автономна подводна система за събиране на отпадъци, която вече демонстрира възможностите си в пристанището на Марсилия.

Как функционира системата?

Цялостната платформа включва безпилотна лодка, дрон, малък робот за търсене и основния подводен апарат на TUM. С помощта на кабелна връзка, лодката осигурява електрическо захранване и предава данни към роботите. Тя изпраща ултразвукови сигнали, които очертават груба карта на морското дъно. След това търсещият робот – с дължина около 50 см – сканира терена, а подводният апарат, задвижван от осем мини турбини, се насочва към откритите отпадъци.

Изкуствен интелект в действие

Роботът е оборудван с камера и сонар, които му позволяват да се ориентира дори в мътни води. След като обектите бъдат открити, AI системата ги преобразува в триизмерни изображения, за да определи най-подходящата точка за захващане. Над 7000 изображения вече са ръчно етикетирани от партньорите по проекта, за да се обучи алгоритъмът да разпознава нежелани предмети на морското дъно.

Мощен, но деликатен захват

Гигантската четирипръста ръка на робота може да упражнява сила до 4000 нютона и да повдига предмети с тегло до 250 кг. Вградени сензори обаче гарантират, че захватът е достатъчно фин, за да не се счупят пластмасови или стъклени обекти.

Плаваща стабилност и кабелна връзка

Въпреки че се движи автономно, подводният апарат остава свързан с лодката чрез кабел – не само за захранване, но и за по-добра производителност на AI системата. Кабелът служи и като въже за изтегляне на тежки отпадъци към повърхността. За да се поддържа стабилност, корпусът на робота е обвит в плаваща пяна, която му позволява да „виси“ във водата и да се движи прецизно.

Икономическа ефективност от 16 метра надолу

Според д-р Щефан Зосновски от катедрата по информационни технологии в TUM, анализът на разходи и ползи показва, че системата става рентабилна при почистване на дълбочини над 16 метра. В пристанища като това в Дубровник, където в площ от едва 100 кв. метра са открити над 1000 отпадъка, потенциалът за приложение е огромен.

Поглед към бъдещето

С тази иновация, автономното почистване на морското дъно вече не е научна фантастика, а реалност в развитие. Следващата стъпка – мащабно внедряване в пристанища по света, където човешкият труд досега е бил единственото решение.