На планетата Земя живеем над 7 млрд. души. И лицето на всеки от нас е уникално. Това обаче не пречи на сложни софтуери да напрягат алгоритмите си, за да открият чие име се крие зад точно тези скули и това чело. Нещо повече – технологиите, специализирали се в лицевото разпознаване, стават по-евтини, по-бързи и по-често срещани. Значи ли това, че наближава денят, в който по никакъв начин няма да можем да останем анонимни?
В момента нещата стоят по следния начин. Да приемем, че вървите по улиците на САЩ. Местна видеокамера ви снима. За да ви съпоставят с друго ваше изображение в своята база данни, на местните компютри ще са необходими минимум четири часа. Поне така смята Алехандро Акуисти, ИТ професор в колежа „Хайнц“ към университета „Карнеги Мелън”. „Това е твърде дълъг период, за да може процедурата да работи в реално време – коментира той. – Но ако приемем, че облачните изчисления се подобряват малко по малко, скоро ще се приближим до подобна реалност.“
Уличните камери обаче са най-малкият проблем.
Сензори, които откриват и разпознават лица, може да бъдат открити почти навсякъде. В мола, в местния бар, дори в смартфона. Технологията AIM Suite на Intel например се среща в някои дигитални билбордове. Да речем, че сте 23-годишна жена, която се приближава до подобен екран в местния търговски център. Той ще ви посрещне с нещо, което според него би ви допаднало – например продукт за коса.
В случай че сте 52-годишен мъж обаче, рекламата може да е на автомобил, например BMW.
AIM Suite е разработен така, че да разпознава най-разнообразни възрасти – от деца под 18 до над 60-годишни граждани. На този етап обаче решава кой е мъж или жена по един изключително примитивен начин. Ако ушите на човека се виждат, значи шансът той да е мъж е 85 процента. Т.е. AIM Suite спокойно би могъл да предложи на някой рокер с дълга къдрава коса реклама на червило, от която той едва ли ще остане очарован.
Не на последно място софтуерът не запазва изображенията на хората, нито пък може да разпознае конкретни лица и да назове техните имена. Той обаче изпраща информация до рекламодателите за това колко дълго даден потребител стои пред съответната реклама, на какво разстояние и т.н. Това от своя страна ще позволи на компаниите да разберат какво се харесва на техните клиенти от различни възрастови групи. Нещо, което обикновените постери просто не умеят.
Един ден нашите смартфони пък биха могли да се отключват само с поглед
– т.е. джаджата разбира, че именно вие се намирате пред нея, а не някой друг. Някои дори вече го правят. Собствениците на Galaxy Nexus, работещ с операционната система Ice Cream Sandwich, имат достъп до опцията Face Unlock. Както подсказва името й, тя сканира лицето ви, за да отключи вашия смартфон. Стига, разбира се, да е достатъчно светло около вас или да не носите слънчеви очила. От друга страна, софтуерният програмист Робърт Неагу се опита да създаде сходно приложение за iOS на Apple.
Какво би попречило обаче на даден злонамерен тип да използва ваша снимка, за да залъже продукта? Това е само един от въпросите, на който учените, работещи по подобен тип технологии, ще трябва да си отговорят, преди да комерсиализират своите продукти.
Какво точно в такъв случай ни предпазва от Биг Брадър?
Засега – единствено технологичните ограничения. Но скоро и те ще паднат. През март в рамките на изложението CeBIT бе демонстрирана технологията Shore, която „разчита“ лица. Компютърна камера снима израженията на хората, а впоследствие чрез алгоритми определя каква е тяхната възраст, пол (с 94 процента точност) и дори моментно състояние. Shore може да работи при всякакви условия – промени в осветлението, обекти, пречещи на видимостта, и т.н. Дори различава хората един от друг – все пак е разработвана цели осем години. „Ако някой излезе от полезрението на камерата, той пак може да бъде разпознат – коментира Тобиас Руф, един от авторите на Shore. – Софтуерът разполага с краткотрайна памет, която му позволява да си спомни лицата, когато отново се появят в полезрението му.“
През 2013 г. пък на пазара се появи японска технология на Hitachi Kokusai Electric, която може да обработва 36 млн. лица в секунда. Тя следи видеокадрите от камери от цял свят в желанието си да открие конкретна физиономия. Когато това стане, системата се фиксира върху човека и може да покаже какво е правил до момента или какво ще прави впоследствие. Достатъчно е той да стои пред камерата или до 30 градуса встрани от нея. Звучи стряскащо, нали?
Същевременно Акуисти и неговият екип от „Карнеги Мелън” вече са разработили концептуално iPhone приложение, за да докажат, че е възможно да заснемеш даден човек и в рамките на няколко секунди да получиш неговото име, дата на раждане и осигурителен номер. На този етап изображенията трябва да се качват в съответната база данни, но Акуисти е убеден, че скоро изчислителната мощ ще стане толкова бърза, че всичко ще може да се извършва онлайн и на мига.
И наистина – ако проследим развитието на технологията през годините,
ще видим, че от 1993 г. рейтингът за грешно идентифициране на лицата намалява наполовина на всеки две години. Според Националния институт за стандарти и технология в края на 2011 г. той е бил едва 0,003 процента. Въпреки че компютрите все още не умеят лесно да разпознават физиономии при слабо осветление или когато снимката не е достатъчно качествена, програмите могат да заснемат нечий профил, да създадат триизмерен модел на лицето и да разпознаят човека.
С други думи, наближава моментът, в който човек ще може да бъде разпознат навсякъде и по всяко време. В такъв случай какво би могло да попречи на рекламодателите или дори на местните правителства да идентифицират лицата на хората, които влизат в най-близкия магазин, за да си купят дрехи? На тези, които са излезли на улицата, за да протестират? Или просто са отишли на някоя изложба?
Засега решението е едно – саморегулация от страна на индустрията. Някои компании в САЩ, разработващи софтуери за лицево разпознаване и членуващи в Digital Signage Federation, са изработили свои собствени указания за защита на личното пространство, според които даден потребител има правото да уточни дали иска да снимат и разпознават лицето му. Това „позволение“ обаче може да се тълкува по най-различни начини. Така например една компания може да реши, че щом влизате в даден магазин, на чийто вход е обявено, че работи технология за лицево разпознаване, значи сте съгласни на подобно нещо.
Очевидно законовата страна тепърва трябва да бъде уредена,
а решението на проблема с личното пространство не е толкова лесно, колкото изглежда. Не е достатъчно да предупреждаваш някого, че определено място използва технологии за лицево разпознаване. Това означава, че единственият начин да го избегнеш е да не го посещаваш. Какво правим обаче, ако става въпрос за аптека, от която трябва да купим важно лекарство? Или пък за мероприятие, на което си задължен да присъстваш от своя шеф?
Вероятно при магазините би могло да се намери някакво решение – например отделни входове за хора, които искат да бъдат сканирани и такива за по-параноичните от нас. А как ще бъде решен проблемът на улицата, където почти зад всеки ъгъл ни дебне камера или интерактивен билборд?
Засега отговорът е само един – да се разхождаме с маски, с най-големите слънчеви очила на света или с бретони като на бобтейли! Сега може и да ви се струва смешно, но кой знае как ще стоят нещата след 5-10 години.
Прочетете още:
Работа от разстояние: най-важното за фирмата
Състезание по LEGO роботика
Apple и Google в спор за глобалния връх
Най-големите интернет скандали за всички времена – І
iPad: а сега накъде?
Как да изберем правилния телевизор
5 начина да управлявате времето си по-ефективно
На кого се доверява крайният потребител
10 неща, без които един предприемач не напуска дома – 2
Тайван: възможности без граници
