Мразя Facebook. Защо? Причините са толкова много, че се чудя откъде да започна. На първо място – целта на тази социална мрежа е да те свърже с твоите приятели, където и да са те, нали? Дотук добре, хубава концепция. Погледнете обаче към списъка си с хора, които сте добавили по една или друга причина, и ми кажете честно – колко от тях са нещо повече от обикновени познати? С колко си чатите веднъж на ден? Добре де – на седмица? На месец? Какъв е крайният резултат? Така си и мислех…
Винаги съм се чудел на хората със стотиците „приятели”. Какъв е смисълът от това? С колко от тях реално можете да поддържате връзка, каквато и да е? Често не ви остава нищо друго, освен да воайорствате из снимките им, да ги сръчквате от време на време или да гледате техните статуси.
Ако имате късмет, може да попаднете на готини и любознателни личности, които публикуват интересни линкове с новини или статии. Повечето обаче вероятно страдат от липса на внимание и са намерили идеалното място, където да го получат. Те са готови да ви уведомят какво правят или чувстват във всеки един миг от деня си.
„Светослав се събуди остарял”, „Денис се върна от кино”, „Татяна се чуди какво да прави сега”, „Тодор е свеж”, „Боби яде боб”… Разбирам, че за някои, които обичат да клюкарят и да си губят времето, решавайки безсмислени тестове и теглейки ежечасно нови късметчета, това си има своите плюсове. Но за мен специално подобно нещо граничи със спам.
Дразня се и от факта, че хора, с които сигурно съм казал едно-две „Здрасти!” през цялото ни познанство, изведнъж решават, че трябва да сме приятели във Facebook. Добре де, но защо сега? Какво чака пет години, докато бяхме в училище стая до стая? Случвало ми се е да попадам и на такива индивиди, които дори не знаят защо ме добавят. На въпроса ми „Как се сети точно за мен?” често получавам отговор – „Ами всъщност не съм много сигурен откъде точно те познавам…”.
Приложенията към Facebook пък са просто потресаващи. Идеята им принципно може и да е добра, но спамът, който тези малки зловредници успяват да генерират, е наистина внушителен. Всеки от вас, който в заблудата си е инсталирал 10-15 от тях и има приятел с подобни наклонности, знае за какво говоря. Достатъчно е да не влизам един ден, и на следващия ще осъмна с 50-60 предложения за тестове, игрички и какво ли още не…
Разбира се – с малко ровичкане из опциите на Facebook може да се отървете от всичко това и да спрете постоянния поток от безсмислени писма към пощата си. Това обаче не е толкова лесно, колкото предполагате. Което ни навежда и на следващия проблем – на организацията на сайта най-много приляга китният израз „манджа с грозде”. Почти всичко е под всякаква критика. Шансът да откриете онова, което ви трябва, от първия път е минимален. Но дори и това не е гаранция, че ще успеете да го намерите повторно отново, когато ви трябва.
Мразя Facebook. Никога не съм го харесвал, а за мое огромно съжаление дори не мога да си изтрия акаунта напълно, тъй като работата ми не го позволява. Възхищавам се обаче на способността му да привлича лоялна, дори фанатична база от потребители, голяма част от които направо ще ме линчуват за нещата, които написах против любимия им сайт. Винаги съм им се чудил обаче – какво точно харесват на тази виртуална клюкарница за нарцистични личности, която не прави нищо друго, освен да им губи времето?
Прочетете още:
Google Hangouts вече директно от постове
Да се защитим онлайн в три стъпки
Angry Birds може да бъде играна и през Timeline
Chrome за Android с вграден преводач
Apple премахва YouTube от iOS 6
Забравете Google Reader. Ползвайте Star Wars Reader
Facebook вече има 9 млн. потребители в Пакистан
Услугата Google Knowledge Graph вече и у нас
Facebook стикерите вече са налични и в уеб версията
Сайт показва всяка смърт по време на Черния петък
