Дълго време нищо не разбирах от прахосмукачки. Признавах си го бързо и лесно – без бой. Пък и познаването на този домакински уред не е нещо, с което мога да се хваля пред приятелите си. Реплика от типа „Знаете ли, че днес на пазара излезе нова прахосмукачка с революционно висока всмукателна мощ?“ определено не би могла да разчупи леда на масата в кръчмата. Пък и за мен този електроуред е представлявал интерес дотолкова, че да изчистя поразиите от последния купон. И така двамата с него живеехме щастливо и безпроблемно – аз в моята стая, той в килера, до момента, в който не се счупи.
Стараех се да не обръщам внимание на този факт. След седмица-две обаче, когато боклуците в апартамента станаха толкова много, че човек можеше да усети как малки иглички го пробождат по стъпалата, когато стъпва в хола, реших, че е крайно време да посетя най-близкия магазин.
“Ще отида за 20 минути и ще си взема това, което ми е нужно”, успокоявах се аз. Настроението ми помръкна обаче в мига, в който пред мен се появиха рафтове и рафтове от прахосмукачки. Големи, малки, с дълги и къси маркучи, с един куп характеристики, които не ми говореха абсолютно нищо. Коя да избера?
Опитах се да преглътна факта, че се водя технологично грамотен и се запътих към най-близкия консултант. Нека го наречем Пешо за целта на текста. Бог да поживи момчето, научих един куп полезни неща за тази тъмна за мен Индия.
Кой е най-важният показател за една прахосмукачка?”,
попитах го срамежливо аз. Оказа се, че всеки, който е тръгнал на пазар за подобен електроуред, трябва да следи най-вече за неговата всмукателна мощ. „Не мощността, всмукателната мощ“, натърти Пешо. Колкото по-голяма е тя, толкова боклучета ще отиват в нейната торбичка. 400W е напълно достатъчна, не е нужно да се спирате на модел, който предлага по-голяма. Просто няма да ви е нужна.
Когато ме попитаха с каква торбичка –
постоянна или еднократна – и видяха недоумяващия ми поглед, изразяващ нещо средно между безпомощност и отчаяние, веднага ми обясниха за какво точно става въпрос. Добре е да е постоянна, обърна ми внимание Пешо – просто я вадиш и я изтръскваш, когато му дойде времето. И да е голяма, защото когато се напълва, прахосмукачката започва да засмуква по-малко. Тези с еднократните торбички са принципно по-удобни от гледна точка на това, че вадиш, хвърляш и слагаш новата, без много-много да се цапаш. Но в дългосрочен план това определено излиза по-скъпо.
Тръбата също била важна – да е телескопична, каза Пешо. А ако е метална, още по-добре. Веднага се съгласих с него – шансът да счупя пластмасовата от непохватност е твърде голям. Добре, залагаме на метална. Също така колкото повече накрайници има в комплекта, толкова по-добре. Разбира се, винаги мога да си купя още от сервиза, но първо, ще трябва да се разкарвам допълнително, и второ – ще ми излезе много по-скъпо.
“А какво е воден филтър?”,
попитах аз след като мярнах един по-скъп уред на рафта, който се перчеще с тази своя екстра. На практика подобна прахосмукачка перяла килимите, веднага ми отговориха, събирала и най-малката прашника. Не ми хареса факта обаче, че е твърде голяма. А и определено не ми е по вкуса да изхвърлям всеки път огромно количество кална вода, да не говорим, че мощностите не са достатъчно високи на подобен тип прахосмукачки. Хората, които мразят торбичките обаче или имат различни видове алергии (например към прах), вероятно ще останат особено доволни от този тип продукт.
Не на последно място идва и шумът
Ако той не е изписан на етикетчето, едно е сигурно, вероятно до месец-два, или вие или домашният ви любимец, ако имате такъв, ще оглушее. Обикновено децибелите присъствали на по-тихите модели. Един нормален разговор между хора протича при 30-35 децибела (dB). В момента на пазара има прахосмукачки, които произвеждат едва 64 децибела – т.е. нещо от типа на семеен скандал. Така че всеки продукт, който се движи в рамките на подобни параметри,би ви свършил отлична работа.
Сега, с цялата тази информация в главата ми, оставаше да се спра и над конкретен електроуред. Лесна работа, Пешо бе достатъчно услужлив, че да ми обясни всичко, което трябваше да знам. “Всичко е прекрасно”, казах си аз. “Де да имаше обаче и някой, който да чисти с нея вместо мен…”
Изведнъж, докато мечтаех за едно по-красиво и по-мързеливо бъдеще, мярнах с крайчеца на окото си нещо странно и плосковидно. “Какво прави подобен уред на рафт за прахосмукачки?”, попитах Пешо. “А, това е робопрахосмукачка. Чисти сама. Пускаш я и почва да обикаля из стаята. Не е особено полезна обаче, често се заклещва, не събира всички боклуци и т.н.” Пешо обаче вече ме беше изгубил след “чисти сама”. “Взимам я!”, възкликнах аз. И така се приключи моята прахосмучеща одисея.
Прочетете още:
Унищожителят на микроби
Новият вентилатор на Dyson работи през всички сезони
USB флаш: Kingston HyperX 3.0 64GB
Слушалки: Harman Kardon AE
TegraZone PlayPad вече в продажба
Умният кантар
Белгия въвежда пощенски марки с вкус на шоколад
Книга се превръща в лампа
Първи поглед: Ego! Smartmouse
Клавиатура: Rapoo E6300
