Едно време, когато кинескопната тръба бе на мода, изборът на телевизор беше детска играчка. Достатъчно бе да е цветен и с екран, на който да можем да виждаме субтитрите на чуждоезичните филми. Дистанционното обикновено бе приятен бонус.
Днес нещата стоят по коренно различен начин. LCD, плазма или LED екран? 2D или 3D? Активни или пасивни очила? Какво е Smart TV? Зави ли се свят? Спокойно, след като прочетете следващите редове, ще знаете повече от всички продавач-консултанти у нас, взети заедно.
Размерът
В магазина ще срещнете телевизори от 5 до 100, че и повече инча. Вашият избор до голяма степен зависи от бюджета, с който разполагате, както и от големината на помещението, в което ще го поставите. 32-инча за спалнята и 40 или повече за всекидневната обаче изглеждат приемливи размери.
Също така се постарайте да оставите поне сантиметър и половина отстрани, отгоре и зад телевизора, за да не пречите на неговата вентилация.
Що се отнася до разстоянието, от което трябва да го гледате, в един идеален свят то трябва да е 1.5 пъти по-голямо от неговия диагонал. Т.е. ако моделът е 50-инчов, е добре да го гледате от разстояние 75-100 инча или 190-250 см.
Характеристиките
Ако погледнете към техническите характеристики под телевизора в магазина, бързо може да се удавите в море от неразбираеми данни и цифри. Добрата новина в случая е, че не всички имат значение. Да вземем например
честотата на опресняване (Refresh Rate)
Тя варира от 60Hz, 120Hz, 240Hz, 480Hz до 600Hz и показва броя пъти, в които дадено неподвижно изображение се опреснява на екрана (т.напр. 120Hz=120 пъти). Твърди се, че LCD телевизорите са по-мъгляви при динамични сцени от плазмените. В реалността обаче повечето хора не забелязват замъглените изображения. Почти невъзможно е да се открие разлика с просто око между телевизор с 60Hz и 600Hz.
Резолюцията и контрастното съотношение
също не заслужават вашето внимание. Почти всеки телевизор днес е 1080p. Дори и да си харесате такъв с 720p, трябва да знаете, че е почти невъзможно да го различите от 1080p по отношение на качеството на картината, дори и при по-голям размер на екрана (освен ако не планирате да вържете компютър към него, тогава си вземете задължително 1080p). Контрастното съотношение пък показва разликите между най-яркото бяло и най-тъмното черно. Това е важен индикатор за качеството на картината, но няма стандартизиран начин за неговото измерване. Затова, уви, повечето ТВ производители си измислят такъв. Понякога единственият начин да видите дали избраният от вас телевизор може да изобразява правилно различни оттенъци на черното (изключително важна характеристика), е на място в самия магазин, вглеждайки се в пуснатата пред вас картина.
Ъгълът на видимост
Би било прекрасно картината да остава една и съща, независимо под какъв ъгъл я гледате. При LCD телевизорите обаче това не е възможно, дори и когато производителите твърдят, че предлагат 180-градусов viewing angle. Достатъчно е да запомните, че LCD и LED винаги предлагат по-лош ъгъл на видимост от плазмата, но при ярко осветени стаи той често е напълно адекватен за повечето зрители.
За какво да внимаваме
Броят и видовете гнезда на телевизора са важен фактор. Уверете се, че моделът е с достатъчно HDMI гнезда, за да свържете всичките си джаджи. Поне три – за HD кабела или сателитната кутия, за вашата гейм-конзола и за Blu-ray/DVD плейъра. Ако ползвате по-стари джаджи с компонентно видео или стандартни жълти видео връзки, или пък искате да вържете и вашия компютър, уверете се че са налични и подобни гнезда. Що се отнася до USB портовете и слотовете за мемори карти, те никога не са излишни.
Покритие на екрана Гланцово или матирано?
Ефектът им може ясно да се види и в магазина, особено ако телевизорът показва по-тъмни изображения. Ако всекидневната ви е добре осветена, е най-добре матиран екран, който не отразява светлината. За съжаление повечето LCD и LED телевизори от висок клас са с гланцово покритие, така че тук нямате голям избор. То обаче повишава видимия контраст и наситеността на цветовете и прави така, че черните цветове във видео съдържанието да изглеждат като мастиленотъмни.
Контрол над картината
Хубаво е да имате по-голям контрол над изображението на екрана. Затова телевизор, който предлага по-голямо разнообразие от предварително зададени настройки (за филми, игри и т.н.) и дори ви позволява да ги регулирате както намерите за добре, е по-добрият вариант. По-напредналите потребители ще останат доволни и от възможността да бърникат в цветната температура, гамата и т.н.
Умният телевизор
Искате продукт, който да се свързва към интернет и да ви предоставя достъп до различни приложения като Facebook, Twitter, Skype и т.н.? Няма проблеми – повечето телевизори от среден и висок клас предлагат подобни функции. Имайте предвид обаче, че за да се възползвате от тях, трябва да включите Ethernet кабел към ТВ или да си купите Wi-Fi адаптер (повечето модели нямат вграден Wi-Fi). Също така много от тези услуги са достъпни и на други устройства, като Xbox 360, PlayStation 3, някои Blu-ray плейъри и т.н. Така че ако притежавате продукт от този тип, покупката на телевизор с „умни” възможности се обезсмисля.
Да 3D или да не 3D – това е въпросът
3D технологията така и не успя да впечатли особено масовия потребител, който продължава да предпочита доброто-старо 2D. Рано или късно обаче тя ще се наложи, така че ако сте решили да купувате нов телевизор и разполагате с по-голям бюджет, по-добре да похарчите малко повече и да си вземете телевизор с 3D поддръжка, отколкото да съжалявате по-късно, че не може да гледате любимия си филм в три измерения.
В такъв случай трябва да си отговорите на един основен въпрос – пасивни или активни очила. Първите вървят в комплект с някои LCD телевизори и на практика предлагат изживяване, сходно с това в киносалона. Две изображения се изобразяват едновременно на екрана, докато поляризираните стъкла ги филтрират и създават една цялостна картина с 3D ефект. В този случай пасивните очила, които освен всичко останало са и по-евтини, предлагат по-добра картина и по-приемлив ъгъл на виждане от активните. Поради факта обаче, че двете изображения споделят една и съща разделителна способност на екрана, всяко око вижда само половината от общата резолюция.
Пасивните очила се захранват с батерия и представляват течнокристални лещи, които „мигат” на висока скорост и съответно блокират последователно лявото и дясното око в синхрон с телевизора. По този начин те създават по-добър 3D ефект на максимална резолюция. Заради начина, по който работят, плазмените телевизори ползват единствено активни очила. Мнозина дори са убедени, че именно те предоставят и най-качествената триизмерна картина. Недостатък на този тип очила обаче е, че въпросното „мигане” уморява бързо очите. Освен това може да се получат дефекти в изображението, предизвикани от загубата на синхронизация. По-тежки и по-скъпи са.