Протекционизмът над една ябълка

У нас терминът “държавен протекционизъм” се свързва най-вече с турбулентното управление на Стефан Стамболов от края на 19 век – период, когато благодарение на високите тарифи и мита на практика се спира вноса на чужди стоки за сметка на лансирането на българска продукция. Скорошното решение на американския съд в полза на Apple срещу Samsung обаче също може да се разгледа през призмата на протекционизма, а не само като обикновен спор между две водещи технологични компании.

Протекционизъм с ново име

Една от малкото критики, около които както поддръжници, така и критици на сегашната администрация във Вашингтон се обединяват, е тази, че кабинетът на Обама просто не прави достатъчно, за да върне работните места на местния пазар на труда. Докато американската икономика продължава да бъде в сериозна криза, а външният дълг на страната достига нечувани стойности (към юли 2012 г. броят на безработните лице в трудоспособна възраст надмина 12 милиона), все повече водещи компании избират решението, наречено “аутсорсинг” – изнасяне на производствените си капацитети в страни от третия свят, където удобното законодателство и ниските заплати представляват отлична алтернатива на местното производство. Позицията на Мит Ромни към сегашната администрация, която може да се превърне и в реална външнополитическа стратегия, е именно това, че американското правителство позволява на чужда сила да контролира важни икономически процеси. „Китайците отнемат нашите пари, нашите работни места и нашето бъдеще“, остро заяви Ромни в един от президентските дебати миналата есен, а през февруари публикува отворено писмо в Wall Street Journal , където се зарече да сложи край на „икономическата връзка, която възнаграждава нечестните китайци и наранява американските компании и работници“. Така икономическата карта между Вашингтон и Пекин се явява толкова важна, колкото и военното противопоставяне.

Но Китай далеч не е единствената страна, където американските компании изнасят своето производство. Индия, Тайланд, Малайзия и Индонезия са само част от останалите предпочитани дестинации, чиито хлабави трудови закони и евтина работна ръка привличат големите технологични имена. Очевидно е, че на този етап политиката на аутсорсинг няма да се промени, тъй като плюсовете, които тя предлага са прекалено големи. В такъв случай американското правителство явно трябва да потърси друг начин за стимулиране на домашната икономика и насърчаване продажбите на продукти и услуги, предлагани от американски компании.

Apple е естественият избор за това

В момента базираната в Купертино, Калифорния компания безспорно е флагманът на американската икономика, въпреки че това не е особено трудно в условията на криза. С приходи за миналата година от 108 милиарда долара Apple е и работодател на над 60 000 души. Всичко това превръща основаната от Стив Джобс и Стив Возняк компания отличен пробен камък за новата протекционистка политика на Вашингтон. А решението на съда по делото срещу Samsung го доказа перфектно.

Наивно би било да се очаква, че в спор между американска и чужда компания национален съд ще отсъди в полза на чужденеца. От определена гледна точка изходът на делото бе предначертан още от самото му начало: в единия ъгъл стои водеща американска компания, която практически олицетворява националната икономика в този труден момент, а в другия – чуждестранен гигант, чиито продукти са пряк конкурент на домашния фаворит и отклоняват част от приходите му. Че Apple ще получи обезщетението, а на нахалните корейци ще бъде размахан предупредителен пръст не би следвало да учуди никой, който е запознат дори с елементарните тънкости на политиката.

Точно така, на политиката

В един момент спорът между Apple и Samsung наистина престана да бъде за това дали iOS или Android е по-добрата операционна система и дали правоъгълният бутон със заоблени ъгли е обект на патент, за да се превърне в много по-мащабна схватка с огромен залог – стимулирането на националната икономика. Следващата стъпка в сагата ще бъде направена на 20 септември, когато съдът отново ще се събере, този път за да реши дали повече от дузина продукта на Samsung трябва да бъдат извадени от продажба в Съединените щати. Ако той се произнесе в полза на забраната, това ще постави поредният уникален прецедент и петно върху свободния пазар и правото на избор на крайния потребител. Всички пазарни анализи до момента показват, че Samsung се ползваше с голям успех в Съединените щати. Без значение какво е точното съотношение спрямо продуктите на Apple – равно или с малък превес на едната или другата компания – факт е, че спокойно можем да заключим, че южнокорейската компания постигаше добър пазарен успех сред американските потребители. Сега обаче това вече няма значение, тъй като присъдата-еквивалент на звучен шамар през лицето започна сериозно да наклонява везните в полза на домашния фаворит. Фаворизирането на домашната страна е опасен прецедент за претендиращата да бъде независима съдебна система. Такъв прецедент бързо може да излезе от контрол и да опорочи поредица от важни дела и спорове, които се водят в различни точки на планетата.

В известен смисъл не само изходът от делото между Apple и Samsung беше предопределен от самото начало; същото може да се случи и с всяка друга компания, изправена срещу американският гигант на родната му почва. Присъдата на калифорнийските съдебни заседатели реално не бе срещу корейския производител, а чисто и просто в полза на Apple. У дома, казват, и стените помагат. А какво да кажем, ако към тях се присъедини съдебната система и Белия дом.