Sekiro: Shadows Die Twice – един съвсем нов жанр

Да бъдеш признат за създател на нов жанр на съвременната игрална сцена определено е заслужаващо адмирации постижение, най-малкото защото основите на гейминга отдавна са положени и всичко, което остава на разработчиците, е да надграждат и усъвършенстват познатите формули. Креативният двигател на японското студио FromSoftware Хидетака Миязаки обаче успя да го постигне. Критиците и феновете постепенно обединиха серията от смъртоносно трудни и убийствено замислени екшън ролеви игри, представена от Demon’s Souls, Dark Souls трилогията и Bloodborne, в така наречения Soulsborne жанр, който в последствие роди следващи сходна формула заглавия на студия от цял свят, сред които хитовете Nioh, Nier Automata и Darksiders III.

 

С подобно постижение в порфолиото на компанията си, мнозина гейминг дейци биха останали в комфортната си зона и биха продължили да правят „още от същото, но по-мащабно, красиво и ефектно“, разчитайки на милионите Soulsborne фенове по света за гарантирани продажби. Миязаки обаче видимо не е един от тях и на 22 март тази година пусна на пазара игра, която е колкото подобна на предишните заглавия на FromSoftware, толкова и коренно различна, нова, свежа и пълна с иновации.

 

Играта е Sekiro: Shadows Die Twice – мрачно и брутално приключение, ситуирано в пречупената през фентъзи призмата Япония от края на 16-ти век, по времето на Сенгоку или Епохата на воюващите провинции. Sekiro: Shadows Die Twice направи своята премиера за PlayStation 4, Xbox One и PC, а българските геймъри могат да я открият в единствената специализирана верига за компютърни и видеоигри в България Pulsar Games, както и за онлайн поръчка с безплатна доставка още на следващия ден на www.pulsar.bg.

 

Жанрово играта може да се определи като екшън от трето лице със силно застъпени ролеви и стелт елементи. Героят, чиято роля ще поемат играчите, е опитен воин, известен с прозвището “Секиро“, от японски – “едноръкият вълк“. Неговият дълг към младия му господар, потомък на древна кръвна линия, го превръща в мишена на изключително свирепи врагове, включително опасния клан Ашина. А когато Секиро бива опозорен след пленяването на господаря му, нищо няма да го спре в стремежа да възвърне честта си. Дори самата смърт.

 

За разлика от фокусираните почти ексклузивно върху директните схватки игри от Soulsborne серията, Sekiro предлага далеч повече тактически избори при справянето със ситуациите, като от стила на играчите, личните им предпочитания и преценка, зависи дали ще влязат в открит конфликт с враговете си или ще се опитат да ги издебнат от сенките за смъртоносен удар в гръб. Самото маневриране из нивата също е драстично разчупено, заради възможността за маневриране по вертикала, благодарение на куката за хващане, с която е екипиран главният герой.

 

Друга интересна новост, различаваща Sekiro от предишните игри на FromSoftware, е наличието на фиксиран протагонист, което е направило историята далеч по-фокусирана и лична. Shadows Die Twice предлага свят и персонажи, към които играчите наистина могат да се привържат и това е довело след себе си и новата, безмилостно жестока механика, идваща като наказание за всяка смърт. Тук въпросното наказание не се изразява в общото намаляване на здравето на героя, какъвто беше случаят в – примерно – Demon’s Souls и Dark Souls II, а с факта, че всяко възкресяване на Секиро изсмуква жизнената енергия от всичко наоколо, променяйки постепенно околността и покварявайки останалите герои. Механика, която прави всяко ново пристъпване в света на Sekiro да се усеща ново, свежо и заредено с различни емоции преживяване. Преживяване, което мотивира играчите да искат да бъдат по-добри, по-фокусирани, по-смъртоносни, за да може доброто и справедливостта да възтържествуват.

 

Това, което е останало непроменено спрямо Souls серията и Bloodborne, и което ще предизвика носталгия сред ветераните и ще възхити играчите, които за първи път се докосват до творба на Хидетака Миязаки, са великолепната бойна система, ненадминатият дизайн на нивата и противниците, перфектният баланс на механиките и – разбира се – емблематичните битки с босове, победата над които е наистина катарзисно изживяване. По всичко личи, че един от солидните претенденти за титлата “Игра на 2019 година” вече е тук.

 

Трейлър: https://www.youtube.com/watch?v=aUnEezrBFoA